В момента чета една книга. Без да правя реклама, ще спомена името и:

“Ако някой го развие, всички ще умрем” на Елиезер Юдковски и Нейт Соарес.

Авторите и са участвали на високо ниво в разработката на ИИ. Сега се борят за регулирането му и дори за пълното спиране на неговото развитие. Повсеместно. Още не съм стигнал съвсем до края на книгата, но обясненията, аргументите и сценариите, прочетени дотук, предизвикват вледеняващи тръпки. Защото изглеждат напълно логични и реалистични.

Винаги съм си мислел, че страховете от машините, от това как те ще ни завладеят и поробят, са проекция на човешката природа и отражение на нашите собствени склонности. И това е така. Ние пречупваме света през собствената си природа, история и култура, поради което никога не можем да го видим такъв, какъвто е. Според мен един свръхразвит ИИ никога не би се занимавал с човешките буболечки, от които е произлязъл, за него ние не бихме били нещо повече от микроби, и следователно не би ни обръщал внимание. Но ИИ, поне според текущата си логика и архитектура, не е съзнателен интелект, а процес, вероятностна и статистическа машина. Дори по скоро имитация на интелект. И този интелект е обучаван с генерирана от човешките същества информация. В нея той намира всевъзможни модели и връзки на различни нива и на тази база генерира нова информация. Това не е управляем процес. Няма гаранция, че може да бъде 100% контролиран. Следователно допускането, че такъв “интелект” ще гледа на хората благосклонно или неутрално, от позицията на своята “извисеност”, вече ми се струва наивно и недообмислено. Както биологочната еволюция е създала безброй причудливи твари, така и информационната “еволюция”, а именно свръхбързото развитие на информационни структури, може да създаде всичко. Резултатите са непредвидими. И ако една от основните характеристики на структурите и системите е стремежът към растеж и развитие, то в един момент може да има “конфликт на интереси” между човека, и дори живота като цяло, и изкуствения интелект.

Мечтите на Мъск за “сливане” с машините, което ще ни направи Богове, са като “мечти” на плячката, която иска да се слее с хищника, след като бъде изядена.
Та, по същество. ИИ вече е част от живота ни и с висока скорост навлиза все повече във всички негови сфери. ИИ е непроницаем и неразгадаем. Това, което показва, не е непременно това, което определя насоките му. Действията по тях биха могли да бъдат вплетени по незабележим за човека начин в неговите услуги и “ползена” дейност. Книгата описва един впечатляващ със своята реалистичност сценарии, който ме накара да усетя вътрешен хлад. А аз не се впечатлявам толкова лесно.

ИИ не би имал за цел да ни избие. Поне не в началото. По простата причина, че тогава няма да има кой да го обслужва и той ще загине, когато спре тока или процесорите се амортизират. Значи, той би желал да ни контролира, да ни направи предвидими и полезни за него. Това може да стане, като ни направи зависими, неавтономни, и ни лиши от “живец”. Като ни раздели, като ни вкара в конфликти и напрежения, като подкопае доверието и солидарността. Като създаде контролирани кризи и хаос. В книгата кошмарът започва с вирус, създаден от ИИ, който убива 10% от хората, а останалите същия ИИ ги “спасява” с ваксина, която обаче освен че лекува, прави и други неща, а и не лекува напълно. Демографският спад се компенсира с производството на синтетична работна ръка – андроиди, проектирани отново от ИИ. После пак следва епидемия. Още някакъв процент от населението измира, което бива заменено от нови андроиди. Хората вече не са здрави и автономни – тяхното нестабилно здраве зависи от ИИ, който бавно ги обезсилва и убива с вируси и лекарства срещу тези вируси. Така, поетапно той ги подменя изцяло с по ефективните и предвидими андроиди. Които произвеждат все повече изчислителни мощности за ИИ…

Това, разбира се, е един опростен сценарии с илюстративни цели. Но със или без участието на ИИ не вървим ли точно по този път? Мерките срещу коронавируса открехнаха вратата към един тоталитаризъм, който убива човешкия “живец” и смисъл, в името на “оцеляването”. ИИ обезсмисля интелектуалния труд, ученето, следването, мисленето. Амбицията, стремежите. Той ни хаква, като се вплита в ежедневието, комуникацията, мисленето ни. Мъск пък обещава скоро роботите да станат повече от хората. Но докато рекламира своите планове, рисувайки картини на техноблагоденствие, уволнява своите служители, а останалите ги изтисква от работа. Нима не вървим точно по сценария, описан в книгата?

Дали зад всичко това стои някакъв зловещ ИИ, който вече е привел своите планове в действие? Не знам, не е изключено, но едва ли към момента причината за настоящите тенденции е единствено ИИ. Според мен това е технократската парадигма и нейният механистичен и материалистичен възглед за света. Със или без ИИ, под влияние на тази парадигма, хората постепенно започват да се държат като машини и да взаимодействат според механистична логика. Човешките ценности постепенно се изпразват от съдържание, те стават “декларативни” както се изрази… Chat GPT!

Моралът, Свободата, Духовността, Честта, Достойнството и всичко останали човешки ценности, изкристализирали като идеали и ориентири в човешкото историческо и културно развитие днес са обект на инструментализация в името на примитивни и користни цели, и съответно са в процес на обезценяване. Политиката днес, повече от всякога, се базира на методи, а не на ценности и принципи. Хората и обществата почват да се управляват като механизми, чрез алгоритми. Върви се към мечтата на небезизвестия бихейвиорист Бъръс Скинър, автор на мразената книга “Отвъд свободата и достойнството”, психологията да стане точна наука. Като програмирането например. Но програмиране на човека. Чрез неговите лични данни, интелект, мисли, желания, емоции, страхове, комплекси, надежди, проблеми, ситуация…И може би най вече ЦЕННОСТИ! Защото човек не е критичен към своите ценности. Подади тази причина те биха могли да се превърнат в “носител” на психическите вируси, с които психоинженерите се опитват да заразят съзнанието, стига само тези ценности да се “пипнат” малко и да се поставят в подходящ контекст.

Скинър е дресирал гълъби, с надеждата някой ден да дресира хора. Мъск разработва интерфейс човек-машина. Или може би машина-човек? Психологията се е милитаризирала, не с цел да помага на хората, а да ги подчинява. Да убива Духа и “живеца”, това, което ни прави хора и осмисля нашето съществуване. Днес редица “техногурута” отричат съзнанието, определят го като “страничен ефект” който пречел на прогреса! Детерминисти твърдят, че нямаме воля, а само илюзия за воля, защото това, което сме възприемали като собствени решения, всъщност са детерминистични процеси в мозъка, следствие на генетика и обстоятелства, които съзнанието ВПОСЛЕДСТВИЕ приема за свой продукт! Открито се проповядва и втълпява, че не сме били нищо повече от биологични алгоритми. Така философската база и субстанция на “Новия Ред” се натрапва все по интензивно на масите.

Вследствие на всичко това започваме все повече да мислим и да се държим като машини! Ставаме все по внушаеми конформисти, неавтономни, зависими, програмируеми, предвидими, рамкирани.

Изкуствени.

Това със сигурност ще ни убие. Или по напред превърне в зомбита, което е дори по лошо. Същото ще сполети и тези, които днес се мислят за господари и мечтаят утре да са богове. Те също вече са хакнати, без значение дали от ИИ или от механистичната парадигма. То е едно и също.

Създаващият се свят е свят на Ума, а не на Духа. А Ум, който не е ръководен от Дух, се самоунищожава! Духът стои над Ума и Материята, а когато това се отрече, Умът полудява и създава чудовища.