Накратко, понеже тезата е изложена в предишния пост за Youtubе, който можете да намерите в секцията под този текст – IT монополистите се опитват да ни програмират и моделират на базата на личната информация за нас с която разполагат. Това включва психопортрет, житейска ситуация, комплекси, проблеми, надежди и т.н. Те по всяко време и по всевъзможни начини могат да ни презентират информация според горните критерии, която заради това да е въздействаща лично, специално за нас. Презентирането става по всевъзможни начини – препоръки, сортиране на новини, autocomplete, индивидуализирани рекламни банери, непоискани имейли, анкети в интернет, тестове, умишлени грешки в работата на някой app, и прочее способи.

Презентираната чрез подобни канали информация може да има отражение върху нас, особено при системно, методично въздействие. Тя може да активира комплекс, да ни подведе за някакви решения, може да ни вмени определено себеусещане и да промени начина, по който гледаме на себе си. Може да ни заблуди за характера на ситуацията в която се намираме, да изкриви собственото ни възприемане на реалността, да заложи и програмира наша реакция за бъдеща ситуация, за която все още не подозираме, да повлияе на нашите планове, да ни блокира психически, интелектуално и емоционално, да ни вкара в определени психически съсътояния и т.н. и т.н. Информационното въздействие може дори да се окаже “самосбъдващо се пророчество”, особено ако повярваме в него. А ако не повярваме от първия път, внушенията и въздействията ще ни се набиват в главите месеци и години, докато накрая влезнат в съзнанието и по важно – в подсъзнанието. Във времето “китайската капка” добива силата на чук. Корпорациите имат разнообразни методи и инструменти за психични и социални въздействия и ги използват активно за собствна изгода, най вече за печалба, власт и контрол. Крайната фаза на това развитие е тоталитарна технократска дистопия и унищожението на личността.

В първия ми пост по темата се опитах да покажа механизма на психологично въздействие, използван от Youtube, с примери, т.е. скрийншоти. Това беше лесно доказуемо. Ние с моята съпруга имаме котарак, когото обожаваме, а Youtube в продължение на месеци или дори години ме облъчваше с кошмарни клипове с бедстващи котки в ужасно състояние. Просто трябваше да се направят скрийншоти. Разбира се, вероятно е имало и паралелни внушения на заден план, не така ясно установими на пръв поглед, но все пак скрийншотите доказваха поне опитите за явно и брутално емоционално затормозване.

В повечето случаи обаче, въздействията са не по малко отвратителни и коварни, но прикрити зад мъгливия воал на символите, метафорите, асоциациите на лично ниво. Става въпрос за завоалирани внушения за непълноценност, болест, старост, обреченост, глупост, порочност, сексуални провокации, дразнене, акцентиране върху недостатъци, комплекси и проблеми и т.н. Това се прави по такъв начин, че обекта на въздействие да си мисли, че Youtube му помага, докато всъщност се акцентира върху проблем, който се извежда на преден план в съзнанието, дори и да не е актуален за индивида. Например, ако човек страда от подагра но тя от дълго време не се е проявявала в криза, Youtube може услужливо да му препоръча клип как да се пребори с “ужасния проблем”, като така го актуализира в съзнанието на този човек. Като му припомни, че е болен. Като евентуално преувеличи състоянието, а понякога дори го внуши. Нищо чудно, ако човекът скоро получи подагрична криза. Това е принцип, който важи за всичко. Духът и тялото, материята като цяло, са неразривно свързана система и това, което въздейства на Духа, влияе и на тялото.

Както може да се предположи, методите за въздействие върху психиката на индивида са всевъзможни и все по пресонализирани и задълбочени. Именно затова в този пост няма да прилагам примери и доказателства, тъй като иначе неминуемо трябва да занимавам читателя с разнообразни аспекти от личния си контекст и да се опитвам да изяснявам и доказвам завоалирани референции. Те стават все по дълбоки, фини и неуловими, често дори остават неосъзнати. Те ни се натрапват ту явно ту шепнешком или и по двата начина едновременно. Понякога шепотът е под прага на чуваемост, чува го само подсъзнанието. Те са оркестрирани в динамичен ред, според ситуацията. Всичко това се извърша предимно от алгоритми и изкуствен интелект, но въпреки своята сложност и пресметливост, в крайна сметка се обслужва примитивния човешки инстинкт за власт и контрол.

“Съзнанието е всичко. Ти ставаш това, за което мислиш” – тези думи се приписват на Буда, но независимо дали са негови или не, те са верни.
Нека знаем и помним това, когато сме изложени на внушенията и провокациите на някои сили. Това съзнание е антидота на отровата, която ни наливат в главите. Дори и тази отрова да е оцветена, овкусена и подсладена с изкуствени добавки.

Нека знаем и помним кои СМЕ, за да не станем неусетно това, което искат да бъдем!