В речта си по повод 250 годишнината на САЩ Президентът Тръмп заклейми комунизма, сравни го с рак и заяви, че ще го изреже. В САЩ обаче няма много комунисти, поне в тесния смисъл на това понятие. Комунистическата партия на САЩ има около 20 000 члена, като активните от тях наброяват не повече от 11 000. Разбира се, хората с леви политически убеждения, били те членове на определени организации или движения, са далеч повече. Но те не са комунисти, не изповядват идеология, подобна на съветския комунизъм например. Тези хора искат повече социална справедливост, намаляване на социалното неравенство и обуздаване на безумната концентрация на власт и капитал, концентрирани в ръцете на малцина.

Това, според Тръмп, е комунизъм, който трябвало да се изреже. За Тръмп тези хора за комунисти. Точка.

В речта си, по скоро наподобяваща проповед, Тръмп непрекъснато се позовава на историческата борба на САЩ срещу комунизма, с който индиректно свързва много от американците, характеризиращи се с ляво мислене. По този начин той де факто изключва тези американци от общността, съставяща американския народ. Нещо повече, асоциирайки въпросните американци с комунистите от миналото, Тръмп, на практика ги обявява за вътрешни врагове.

Американският президент, разбира се, не е единствен в похода си срещу лявото. В този поход той е придружен от цяла плеяда корпоратократи и олигарси с огромна финансова, икономическа и политическа мощ. Всички те са против правата на трудещите се, социалните разходи, държавните регулации, екологията и разбира се, данъците. Тяхната мощна пропагандна машина представя всички, неприемащи корпоративния произвол, като антипатриоти, врагове, извратени и болни хора, представляващи реална заплаха за сигурността и съществуването на “Америка”.

Вярно е, че САЩ винаги са били държава на едрия капитал и мейнстрийм пропагандата там никога не е била ласкава към лявото. Но днес истеричното фашизоидно кресчендо на корпоратократите добива заплашителни размери. В него се влива и фанатичният тон на надигащия се в САЩ християнски фундаментализъм.

Защо това се случва точно сега?

Светът се променя. Възходът на изкуствения интелект вече остави много хора без работа и перспективи, но престоящият срив на търсенето на интелектуален труд тепърва ще се разразява. Плебеизацията на обществото изглежда неизбежна. Автоматизацията и роботизацията на физическия труд са не по малко реални перспективи. Тогава масите от безработни, отчаяни, безперспективни и може би гладни хора тепърва ще нарастват, и то до дял от обществото, заплашващ неговото съществуване.

Принадлежащите към това окаяно множество вероятно ще се питат защо, след като има роботи, които да мислят и работят вместо хората, хората не благоденстват, а са по зле отвсякога. Отговорът ще е очевиден – защото изкуственият интелект и роботите ще са частна собственост, каквато са и в момента. Със сигурност тези хора няма да са десни. Според критериите на Тръмп те ще са “комунисти”. И не би имало кой да ги спре да гласуват за тотална промяна на съществуващия ред, вместо да чакат корпорациите да им подхвърлят къшей хляб, за да не умрат от глад. Ако корпорациите изобщо проявят тази “милостиня”. Или пък тя бъде за сметка на тоталното потъпкване на човешката свобода и достойнство. Защото корпоративната идеология е механистична и античовешка. Тя стои в основата на този ред, в който частично вече живеем, и не е нищо по различно от корпоративен фашизъм и технофеодализъм, превръщащи света в огромна човешка ферма, а хората – в добитък.

Ако корпорациите не вземат мерки, левите идеологии ще дойдат на крилете на надеждата за спасение от дистопичния ужас, в който тези корпорации ще потопят света. Затова би трябвало да се блокират, обезсмислят или унищожат демократичните механизми, чрез които лявото би могло да дойде на власт.

Войната за това се случва сега. Авторитарната реторика и действия на Тръмп и корпоратократите около него не са случайни. Атаките срещу Демократическата партия също. Дали всичко това е прелюдия към далеч по мащабни и драматични събития предстои да видим.