Експертният и технократичен подход към решаването на проблеми има своето място в едно управление, но проблемите възникват, когато този подход “прелее” и завладее цялата управленска мисъл. Ако технократските методи излезнат извън сферата на своето приложение и се насочат към органичните процеси, каквито са човека и обществото, тогава проблемите са гарантирани.

Днешната механистична парадигма се опитва да прави точно това. В безумното преследване на растеж и ефективност, човекът и обществото се разглеждат просто като средство за постигане на целта. Индивидът трябва да бъде максимално “полезен”, а обществото да действа като гладко смазана машина. От органични същности индивидите се превръщат в проекти, продукти, плод на идеите и волята на експерти, социални инженери, психо и социални програмисти и т.н. От тях трябва да се извлича максимална “полза”. Всяко желание и амбиция, невписващи се в ролята, определена за индивида, е шум в системата и намалява КПД-то на машината. От мнозинството от хората не се желае нищо друго, освен да бъде колкото се може по идеална и стандартизирана част от машината. Т.е.да бачка, да се размножава и да отглежда поколението си. Проявата на индивидуалност се заклеймява като “краен индивидуализъм”, “егоизъм”, “безотговорност” и такъв индивид често се етикира с новосъздадената дума “социопат”. Затова технократската система не може да бъде демократична, тя се стреми към колективизъм и тоталитаризъм. В нея Свободата и ценностите се заменят с идеология и инструментализация на ценностите. Така ценностите се изпразват от съдържание и се превръщат в своята противоположност, в празни поведенчески модели, обезсмислящи(и увреждащи) отношенията между хората, свеждащи ги до безсмислен ритуал, навик, задължение. До отчуждение и понякога до вражда. Защото хората не бива да са по лоялни един към друг повече, отколкото към Системата. Само когато Системата се вклини в междуличностните и обществени отношения и дори стане посредник в тях, може да се постигне истинска и стабилна технократска диктатура. Органичният характер на живота, спонтанността, импровизацията и непредвидимостта, в които се крие смисъла и радостта от съществуването, за технократската идеология са просто вреден шум и зараза. Тази идеология отрича всичко, което не може да измери, класифицира и манипулира, все едно не съществува. Фактът, че животът се определя от по висши от ограничения технoкратски “разум” процеси, от неразбираемия ритъм и танц на Дух, съзнание, енергия и материя, преплетени в едно цяло, яростно се отрича от технократите, в опита им да потопят съзнанието в мрака на вулгарния материализъм.

За постигането на роботизирания индивид и общество системата разчита на експертни, технически методи от областта на психологията и социологията, подпомогнати от информационните науки. Тези методи са насочни към разбиване на гражданското общество, което би могло да бъде генератор на организирана съпротива, насочена срещу технодикактурата, и замяната му с имитация на такова. Традиционните обществено-културни модели също постепенно се подменят, като се запазва само външния израз, но не и същността и характера им. Например семейните и социални отношения, които днес се характеризират с отчуждение, кухи стереотипи и подчинение на правила. Тези тенденции са засегнати в дистопичните романи като “451 градуса по Фаренхайт”, “1984”, “Прекрасният нов свят” и много други. В тази група творби си струва да се спомене и австрийският филм “Ръководство за живот”(Life Guidance), който показва постепенното унищожение на човешките взаимоотношения в семейството от страна на Системата, и замяната им с празен поведенчески модел. Естествено, това върви в синхрон с изпразването на човека от съдържание, от Дух и стойност.

Няма как една тоталитарна власт да гарантира своята непреходност, ако не се намеси и в най интимните междуличностни отношения. С цел не по малка от тази, да ги обезсмисли, унищожи и подмени с механични стереотипи. Което означава да унищожи и Личността.

За повлияването и програмирането на поведението, мисленето и психиката на човека, технократите прибягват до различни направления в психологията като Бихейвиоризъм, Невро-Лингвистично програмиране, Сугестология и прочее дисциплини и методи за въздействие върху мисловния и емоционален вътрешен свят на индивида. Познанията за естеството на мозъчната дейност днес се използват като оръжие срещу индивида, а не за помощ. Чрез кондициониране(систематични внушения по различни методи), когнитивен дисонанс(създай проблем – предложи решение), троянски кон(пробутай желана идея или план, чрез комбинирането му с примамка), “невидим театър”, метафори, асоциации, припознаване, създаване на чувство за обреченост, обърканост, драма, депресия и какво ли още не, психолозите се оптват да дресират и сведат човека до послушна марионетка, която си “знае мястото” и е дресирана да прави и мисли само това, което се очаква от нея.

Това е естествената еволюция на технократския ред. Технократите искат да унищожат човека и съзнанието, като пречка по пътя им към осъществяването на своите маниакални и грандомански визии за технологична експанзия. За тази нечовешка цел те нямат нужда от хора, а от биороботи.

Биороботи, организирани в постчовешки мравуняк с колективно съзнание.