НЕ вероятната машина

Може ли едно общество да бъде контролирано, да бъде продукт на социалния инженеринг? Днешните технократи, въодушевени от експериментите и злоупотребите с “БИГ ДЕЙТА”, получават оргазъм от тази мисъл и бързат да обявят края на свободната воля и дори края съзнанието.

Човекът бил ПРОГРАМИРУЕМ. Това какво му минава през главата в момента зависи от това, какво е видял, чул и преживял в предишния момент. Следователно, ако някой умело подбира и презентира информацията пред нас, то той има власт над нашите мисли, емоции, нагласи и поведение. Има власт над нашия ум и душа. Особено ако ни познава добре и ни знае и “долните гащи”. Или “кирливите ризи” и “мръсните чаршафи” ако щете. Поне така изглежда на пръв поглед.

Тази концепция за човека произлиза от механистичното разбиране за Вселената. Илюстрация на това разбира се е т.нар. “Демон на Лаплас”, който представлява мисловен експеримент по научен детерминизъм, предложен от Пиер-Симон Лаплас през 1814 година. В този експеримент се предполага, че един въображаем свръхинтелект(въпросният демон на Лаплас) би могъл да пресметне всяко състояние на Вселената до най малката подробност, във всеки един момент от времето, ако знае началното местоположение и импулс на всяка частица от нея. Образно казано, Вселената се свежда до огромна маса от билярдни топки, които представляват елементарните частици, които топки след началния разпръсващ удар с билярдния стик, се задвижват и удрят една в друга безкрайно, което дава възможност положението на всяка топка да бъде изчислено във всеки един момент.

Т.е. ако Вселената е един такъв механизъм, то и човекът е механизъм, съответно и обществото. И ако Вселената не може да се моделира, то поне човекът и обществото подлежат на моделиране, чрез въздействия от страна на някакъв “просветен” елит, който действа “разумно” и така налага “разумен” ред в хаоса в човека и обществото, породен от случайността. Оттук следва и идеята за “социалната машина” в която човек е просто някаква стандартизирана част. Въпросът доколко този “елит” е просветен и защо и той не се явява продукт на същата тази случайност, която е формирала останалите, остава висящ. А също без отговор остава и въпросът дали познанието, на което се базират социалните визии на технократския елит, може да е пълно и съвършено. След като очевидно това не е така, как можем да се доверяваме на категоричните визии и планове, които ни се налагат неусетно, но с абсолютна, научна методичност? Навремето например, научно виждане е било, че Земята е плоска, което твърдение за тогавашните хора е било един очевиден и неоспорим факт и проява на здрав разум. Как можем да сме убедени, че днес науката не прави аналогични погрешни изводи в съвременните области? И то само ако изключим умисъл и приемем, че днешната наука се развива и използва безкористно, без да обслужва интересите на свръхбогатия световен елит…

И така, присвоилите си правото да моделират човека разполагат с богат арсенал от дисциплини и методики. НЛП, сугестия, внушения, емоционална и рационална манипулация и какви ли не още дисциплини за психически въздействия са в разцвет в днешната епоха на Биг Дейта и глобалното следене. Технократите – парвенюта започват да се изживяват като Господари, Крале и дори Богове. Архитекти на новото общество и култура. Или по точно казано – на липсата на такава. Те мислят, че всичко им е позволено. Че нарастващите проблеми в техните системи се решават с “още от същото”. Но проблемите се усложняват, задълбочават и умножават лавинообразно. Защо, ако всичко е толкова предвидимо?

Човек не е затворена система. Той е самоактуализиращ се, с потенциал за безкрайно развитие. Хиндуистите казват, че “Атман е Брахман”, т.е. че Аз-ът на човек е тъждествен на абсолютната реалност, която е в основата на цялата Вселена. Тук Аз-ът(Атман) представлява чистата вътрешна същност и съзнание във всеки човек, която остава непроменена отвъд ума и егото. Без значение, дали сме хиндуисти или не, си струва да се замислим дали съществуват граници на мисълта, представите, съзнанието? Ако да – то къде са те, близо ли сме вече до тях? Какво следва след това? Ако не, то тогава как човек може да бъде сведен до затворен проект, моделиран “отгоре”? Как може да бъде сведен до роля и функция, които да го определят изцяло?

Друг аргумент срещу “социалната машина” е базиран на Парадокса на Ръсел. Дефиницията на този парадокс не е особено разбираема за мразещите математиката, но пък самият парадокс може лесно да бъде разбран чрез примери. “Парадоксът на бръснаря” е най популярния. Той гласи:

“Ако един бръснар бръсне всички хора, които не се бръснат сами, той сам ли се бръсне?”

Бръснарят не може да се бръсне сам, защото той бръсне само хората, които не се бръснат сами. Следователно трябва да има друг бръснар, който да го бръсне. Но другия бръснар също няма да може да се бръсне сам, по точно същата причина, затова ще трябва трети и така до безкрай.

Как това кореспондира с невъзможността да се създаде предвидима “социална машина”?

Нека предположим че има един вездесъщ социален инженер(ИИ?), който може да проектира, вкара в рамки и правила и изчисли взаимодействията между хората на Земята. Предполагаме, че той ще вземе предвид всички фактори. Освен един. Самият себе си. Той няма да може да предвиди и изчисли ефекта от собственото си предвиждане. Затова ще трябва ново изчисление, в което да бъде предвиден ефектът от първоначалното му изчисление. Но после ще трябва трето изчисление, което да предвиди ефекта от второто изчисление. И така отново до безкрай.

Как това кореспондира с реалността? Ами много просто. Всички знаем, че Гугъл и Фейсбук например, ни следят, анализират, внушават и манипулират рационално и най вече емоционално. Не само те, разбира се, това е глобална практика. Разбирането, че сме манипулирани, променя нашето поведение, нашето отношение към Гугъл и Фейсбук, на които вече не вярваме, макар и да продължаваме да ги използваме. Това разбиране променя и нашите реакции спрямо техните въздействия. Ние вече сме “пекани”, нахитряли, и не се връзваме на предишните им трикове. Дори и само така да си мислим, със сигурност на подсъзнателно ниво нещо се променя и отговорът ни не е същия, както по времето, когато не сме ги подозирали. Това променя социалните процеси и бъдещето. В резултат Гугъл и Фейсбук измислят нови начини да ни манипулират, но ние се адаптираме и цикълът се повтаря. Вследствие компютърните “ферми” покриват всяко свободно място на планетата в напразен опит да изчислят и контролират свят, който се променя и усложнява с всяко тяхно ново изчисление и нов метод за контрол.. За да не се случи това, хората трябва да изгубим способността си за адаптация. Това може да стане, ако заживеем в много рестриктивни условия и се борим единствено за оцеляването си в една контролирана и потискаща среда. Но тогава вероятно ще настъпят бунтове, социални катаклизми или просто нихилистичен разпад.

Естествено, нови начини за манипулация не могат ей така да се измислят, защото човешкият мозък работи по определени начини, като мисленето представлява най вече активиране на асоциативни вериги чрез различни стимули. Въздействията се опитват да променят “пътя” и разклоненията на тези асоциативни вериги. Без да се впускам в подробности ще спомена само, че осъзнаването на причините за нашите желания, стремежи и действия, както и средата, в която живеем, прави задачата на манипулаторите много по сложна и трудна. И вследствие на това се внасят “шум” и смущения в проектите на социалните инженери.

Така техният социален проект, в който на обикновените хора е определена ролята на чаркове в социалната им машина, човешки добитък и ресурс, започва да буксува. Той започва да изглежда все по абстрактно и невероятно, точно както в компютърната игра, хит преди години, “Incredible Machine”.