Исках да видя дали стихотворението ми от предишния пост излиза в търсачката на Google и пейстнах първия куплет.

Всички знаят, че в нашата държава
правов ред се съблюдава,
усмихнати семейства със деца
се радват на благоденствие и свобода.

Все още не излиза. Но се включи изкуственият интелект на Google и ето какво ми каза:

Това описание звучи като идеал за хармонично общество, в което държавата функционира ефективно, а гражданите се чувстват сигурни и щастливи.
В реалния свят обаче, състоянието на правовия ред, благоденствието и свободата са теми на постоянен обществен дебат, като различните хора често имат твърде различни гледни точки за тях.

Правовият ред се стреми към справедливост, но предизвикателства като ефективността на съдебната система или корупцията често са обект на обществена дискусия.

Благоденствието е субективно понятие и зависи от икономическата ситуация, доходите и възможностите за развитие, които варират значително.

Свободата включва не само липсата на ограничения, но и възможността за изява и сигурност.

Когато едно общество работи за постигането на тези идеали, то се стреми да осигури точно такъв спокоен и проспериращ живот за семействата.

Замислих се над следния пасаж:

“Това описание звучи като идеал за хармонично общество, в което държавата функционира ефективно, а гражданите се чувстват сигурни и щастливи.
В реалния свят обаче, състоянието на правовия ред, благоденствието и свободата са теми на постоянен обществен дебат, като различните хора често имат твърде различни гледни точки за тях.”

Коментарът на ИИ изглежда поставя под въпрос и размива идеали, за които винаги съм мислил, че са споделяни от мнозинството. Подобни гледища обаче, промотирани като “реалистичен поглед” добиват все по голяма популярност в публичното пространство. Това се случва в тон с ескалацията на безобразията и произвола на силните на деня навсякъде по света. Понеже въпросните безобразия вече не могат да останат скрити и за тях няма оправдание, изглежда стратегията е да бъдат легитимирани като “реалност”. Хората да приемат беззаконията и престъпленията на властимащите и задкулисията като единствената “реалност”. Тази “реалност” може да се обосновава с “аргументи” като, че “такава е човешката природа”, че “Прогресът го налага”, че “не живеем в идеален свят”, че “всеки иска власт”, че “най силният диктува”, че “победителят взима всичко”, че “такъв е духът на времето, историческият период”, че “това е фаза, през която трябва да се мине”, че “пътят към Ада е постлан с добри намерения”, че “това е неизбежно и съпротивата е безсмислена” и прочее внушения, чрез които може да се оправдае всяко престъпление. Общото при тези внушения е, че те налагат пасивност, приемане и примирение с един все по явен престъпен ред в национален и световен мащаб. И дори предполагат сътрудничество от страна на обикновените хора за налагането на този престъпен ред, изтърбушил правовата държава и оставил само нейната фасада като прикритие. Така жертвите стават едновременно и престъпници. Похват, налаган от нацистите в концлагерите, където самите концлагеристи са контролирали своите събратя по неволя. A когато днес нещо подобно се случва в обществото, злото завладява нови територии и в човешките души.

Такова “общество” е нестабилно. То крие в себе си много тлеещи конфликти, за които винаги има риск да се разгорят и да се превърнат в пожар. То е разделено на привилегировани функционери и манипулирано стадо, което непрекъснато трябва да се “приспива”. Но както Бойко Борисов сам е установил “Винаги ще има недоволни”. Следователно важна задача на такъв тип власт е да контролира и потиска недоволните, защото те представляват риск за тази власт и нейното безпроблемно функциониране. Затова социума е инфилтриран на всяко ниво, като вербуваните много често също са обикновени хора, държани в различни видове зависимост, заблудени чрез идеология и покварени с определени привилегии и облаги. Чрез системата “Разделяй и владей”, властта си набавя сътрудници от средата на потисканото мнозинство, принуждавайки по този начин това мнозинство да се контролира и спъва само. Ясно е, че в подобно общество Доброто не може да съществува, а само неговата гротескна имитация, представляваща идеологически продукт. Не може да съществува и доверие, любов и приятелство, а само техните имитации, ментета, стандартизирани, фабрикувани, налагани и възпитавани с научна методичност от Системата. За справедливост, разбира се, е смешно да се говори. От нас се очаква постепенно да приемем, че справедливостта е измислица и илюзия, и да се откажем да я очакваме и да я търсим.

Социалните конфликти и вражди тук са неизбежни. И то до степен отвъд желаната от властта. Поддръжката на такъв ред струва скъпо като ресурси и социална енергия, като също така генерира силна социална фрикция. Следователно такъв ред трябва да еволюира в някаква насока. Нека не забравяме, че всяка нестабилна и енергоемка система се стреми към по голяма стабилност и ефективност. Единственият път пред социалната система, в която живеем, е еволюция към тоталитаризъм и дистопия, към улесняване на контрола и увеличаване на неговата ефективност, с цел минимизиране на рисковете. Чрез инсталиране на идеология и поведенчески модели в съзнанието на отделния индивид и соцума проблемът с контрола най накрая би намерил своето решение. Затова днес се инвестира много в човешкото програмиране, в определянето на нагласите, желанията, мислите и чувствата на индивида, а оттам и на поведението му. Целта е ограничаването и рамкирането на индивида в предвидената за него роля. Ерозията на Духа и волята, унищожението на вярата, автономията и достойнството са стратегически цели на безскрупулната олигархия в преследването на техния дистопичен ред и кошмарните им визии за бъдещето. Интернет, личните данни и психологията са новите модерни попълнения в техния арсенал срещу Човека. Вече публично се признава, че през последните десетилетия психологията се е милитаризирала до изключителна степен. Целта не може да е друга, освен с нейна помощ да се унищожи човешкия Дух и човекът да бъде сведен до биоробот, програмиран за работа и разплод.

Това е мрачно бъдеще за хората, но дали е неизбежно, както усърдно ни внушават? Всички знаем поговорката, че малките камъчета обръщат колата. Хауърд Зин е казал пък, че големите и съдбоносни събития стъпват на множеството малки дела на неизвестни хора, които ги правят възможни. Нека не забравяме, че обществото е фина система, че големите неща започва от малките такива. Контролът не може да бъде всеобхватен и всяка мярка е “нож с две остриета”, тя създава нова уязвимост и непредвидимост за системата, особено ако е приложена немарливо. Асиметричната война може да бъде печеливша, стига войната за умовете и сърцата на хората да е спечелена. Системата може да бъде саботирана не с насилие, а с отстояване на свободата, морала, истината, справедливостта, солидарността, достойнството… Тези човешки качества и идеали са най големият враг на системата, на нейната идеология и пропаганда. Затова тя се опитва да ги пренапише, да ги подмени и вгради в идеологията си, като по този начин ги обърне срещу нас. Но хората имат усет за истината и фалша, така както имат усет за доброто и фалшивото изпълнение на песен или мелодия.

А кой би искал животът му да бъде една фалшива песен?