Имам толкова неща за казване, че се чудя откъде да започна. Според някои искам просто да вдигам шум. Аз пък съм на мнение, че мен ме заглушават с шум. Освен това имам склонност да откривам модели в шума. Например скритото внушение в думите на жена ми, за които иначе е ясно че са просто шум за маскировка и дезинформация. Шумът може и да не е звуков, както и моделите в него. Децата например могат да видят цяло цирково представление в лениво пълзящите облаци по небето. На децата това им е простено, но при възрастните същото обикновено води до съвет за преглед и поставяне на диагнози. Затова реших да си поставя диагнозата предварително. Нещо като дисклеймър, че който ме чете, сам си е виновен.

Нека се представя. Да кажем, че се казвам Иван Коев.

Понеже случайно стана въпрос за цирково представление, мисля, че това понятие кореспондира добре с темата на моя дневник. Нещата, които възнамерявам да документирам, могат и да се разглеждат като цирк, особено ако държим да гледаме на живота винаги от веселата му страна. Или поне от трагикомичната. Значи в този цирк си има и фокусници, и клоуни, и лъвове и тигри, и мишки, и акробати,  и разбира се, дресьори. Има и публика, която с жив интерес наблюдава случващото се на сцената. Ще ви доверя, че част от публиката се състои от актьори. Само директорите и режисьорите на цирка се спотайват зад кулисите. Вероятно защото не очакват аплодисменти.

Това представление, добро или лошо, никога не спира.