Умът върти се и подскача,
в невъзможната задача,
как уравнението житейско да реши,
където той сам кат променлива стои.

Това е безспирен кръговрат,
в този илюзорен свят,
там някой, по свое усмотрение,
дава тон за тематично съчинение.

И умът отново той буксува,
в своя собствен филм робува,
в режисурата е заслепен,
но от сценарии чужд е вдъхновен.

Така е често в тоз живот,
умът кара го на автопилот,
а Духът спи дълбоко и не му и дреме,
цяла Вечност има време.