От изборите смисъл няма,
сал разходка е туй голяма,
всички кандидати, те са маскари,
предрешена е съдбата, разбери.

Тъй помияри квичат и лаят,
методично внушават и ни баят,
хората да обезсърчат,
отново мафиотите за да победят.

Мафията не се ебава,
в редици стадата си строява,
всеки свойта роля знае,
внушава, лъже, лае.

В тоз ред с гадост се напредва,
щото трябва то да се захлебва,
за да припечелват за децата,
слугите конкурират се във гнусотата.

Мафията със слугите си борави,
от народа робско стадо да направи,
да робува всеки със наведена глава,
примирен със отредената съдба.

В таз система слугата той се врича,
и нея лицемерно цивилизация нарича,
в произвол и робство привидно припознал,
патриотизъм, култура, съвест и морал.

Но ясно е на всички веч,
че за робски ред, поквара иде реч,
гарниран с лицемерие, двуличие,
прокламиран за народното величие.

Тъй мафията обществото конструира,
че роб роба той да контролира,
мъжете тя превръща в путки,
а жените – в проститутки.

Падението за ценност то се обявява,
а пък всеки, който се съмнява,
за соципат е той нарочен,
обречен на тормоз безсрочен.

Ако непокорния не иска да миряса,
срещу него се насъсква робска маса,
на роба свободата се не нрави,
той мечтае свободните роби да направи.

Тъй брутално, явно, даже непревзето,
властта поддържа се в Бе-Гето,
йощ от времената на Бай Ганя,
гласът народен се превръща в драма.

Свободният пасуващ във апатия,
дали достоен е за демокрация?
Щом отказва се от собствени права,
от друг щом чака свойта свобода?

Свободата, понякога е тя война,
колкото и да не искаме това,
битката за свободата тя не спира,
за нея се живее и умира.

Изборите са оръжие и лост,
а не вдигане на демократичен тост,
не избираш твоя липсващ идеал,
а пречиш мафиота комфорт да е познал.