Претоварват се твойте сетива,
с образи, илюзии, лъжа,
в едно или друго ти се припознаваш,
защото себе си изобщо не познаваш.

Вътрешният глас някой заглушава,
и какво си ти внушава.
Метафора, намек, жива твар,
образ чужд, звяр или клошар.

Гражданин цивилизован и скопен,
идеологически изцяло подчинен.
От Властта заченал в аналното сношение,
отглеждащ гордо свойто поколение.

Или може би пък някакъв мангал,
въргалящ се във смрад и кал,
отхвърлящ смисъл, ред,
пикаещ и серящ навред?

Пес, червей, лъв или орел,
шаран, паяк или слон дебел?
Защо пък не капризното дете,
искащо бонбон да му се даде?

Кученце, което джафка, лае,
чакащо някой с него да си поиграе?
Може би пък стар койот,
сълзи ронещ по отминалия си живот.

От миналото вопъл, стон,
анахронизъм, стар касетофон,
или още незахабен парцал,
на чистотата свойто бъдеще отдал?

Ти не си това,
не си пешка в жалката игра,
отвъд мисловните форми и окови,
прокрадват се загадки нови.