Кажи ми ти сега,
колко путки струва твойта свобода,
чест, достойнство и права,
как удавят се в мъзга?

В магазина всичко се продава,
но тук валута не минава,
поставяш на кантара своята душа,
путки слагат се на другата везна.

Путки стари, путки млади,
путки бели, но и с цвят на шоколади,
путки бръснати, космати,
путки със различни аромати.

В магазина всичко се продава,
но ти недей се надценява,
душата, евтина е стока,
а путката, много е дълбока.

Казваш, че от туй се погнусяваш,
и за путки ти не се продаваш,
продавача вика ти: Добре,
да добавим и едно Порше?

Реакцията твоя наблюдава,
и добре те преценява,
ако в погледа ти нещо заблестяава,
той путките ще намалява.

Дали Поршето то те интригува,
кокошка гладна май просо сънува,
а ти не знаеш ли, че днеска е на мода,
да се кара лизингова Шкода?

Ако погледа ти той твърди,
че интерес ти нямаш към коли,
и понеже си келеш,
за путки да се продадеш не щеш,

то тогаз, ценностите ти си припомни,
на семейството се посвети,
не мисли със туй между краката,
а живей за семейството, децата!

Съпругите-продукт са ясни,
те са путки второкласни,
стоката не струва,
затова се тя бракува.

Семейна ценност се визира,
кат съпруга таз путка се брандира,
хем плащаш по висока ти цена,
хем путката е сал една.

Така е, като си инат,
на путки няма да си ти богат,
ще семействаш с путка некрасива,
няма даже хич да е еблива.

Ще слушкаш таз съпруга,
ще заплодиш я без възбуда,
тя ще сложи нежната ръка,
и връх твоята пара.

Забрави за пошлата ебня,
с нея сал правят се деца,
тежка роля има семейната глава,
тежки са и нейните рога.

Но ако йощ не си понял,
ти си просто матриял,
а матриялът, както се разбира,
в поколението се рециклира!

Казваш, чувам, не, мерси?
Че таз стока не върви?
Че не заменяш твоята жена-партньор,
с изкуствената тор?

Че отдавна женен ти си бил,
и че за твоята жена не си платил,
значи ти си гратисчия, тарикат,
боят трябва да е до откат!

Защото тъй ме наскръбляваш,
горчиво ти ще съжаляваш!
Знай, загуби и последната награда,
сега ще ти стоваря Ада!

Но, слушай, ей, келеш,
шанс последен имаш да се отървеш,
с обидите ти бързо спирай,
и мигом кат нищожество се ребрандирай!

Родината саможертва ще,
от всяко келеме,
народът, тор, добитък е това,
който храни нашите цветя!