Както Боро си вървеше по сокака,
на спирка автобусна той съзря Свинята!
Тя се беше скрила в мрака,
за да го причака!

От устата лига оранжева течеше,
Тиквосвина злокобно той грухтеше:
-Мръшляк, търпението ми се свършИ,
бързо ми се подчини!

-Инак ще ти стоваря Ада,
и така ще ти се пада!
Ти трябва веч да порастеш,
и свойто място ти да разбереш!

-Знай, че в таз страна,
нийде няма свобода,
има си отколе свински ред,
и дори така е то навред!

-Аз решавам твоята съдба,
и таз на твоите деца!
И друго нещо разбери,
аз решавам кой си ти!

-Времето на офертите минА,
аз избирам вместо теб сега!
Тук довел съм ти една мома,
тя ще бъде майка на твоите деца!

Тиквосвина отдръпна се встрани,
зад него мома една се появи,
бе безразлична таз мадама,
за ней ставащото не беше драма.

Там сред уличните сенки,
тя люпеше си семки,
проста беше нейната задача,
само няколко разкрача.

-Сваляй гащите, келеш,
и започвай да ебеш!
заповяда му Свинята,
и оголи зъбите си във устата!

-Да стане бързо, лесно и без грешки,
без отклонения и излишни някакви забежки,
бързо кура си вложи,
и тази дама заплоди!

-А утре за сватбата да се явиш,
да не се успиш!
Дотук кара през просото,
веч ще служиш ти на обществото!

Боро сякаш бе в тревога:
-Тиквосвине, аз така не мога,
моя кур не става,
той така не може да ебава!

-Кура ти си одървИ,
ил на себе си се сал сърди!-
озверял бе този Тиквосвин,
сякаш беше Хелоуин!

-Свине, да ти угодя имам аз мерак,
но помогни ми малко ти, все пак.
Боро тиквосвина стрелна със очи,
и после продължи:

-За за го одървя ефективно аз
помощ искам в този късен час,
под стряхата на тази автобусна спирка,
Свине, бързо направи ми свирка!

Тиквосвинята щом това го чу,
от ярост се оцъкли и се тя поду!
Разпеняви се в устата,
лиги текнаха направо до земята!

-Мъртъв ти си, да го знаеш!
много ще се каеш!-
гъргореше, грухтеше тя Свинята,
разгневена и зъбата.

Боро просто се изсмя,
-Ако утрепеш ме сега,
прави си сам деца,
даже почвай веднага!

-Боро веч към дома вървеше,
а свинята отзаде тя ръмжеше:
-Щом на Реда ти храчиш,
много ти ще плачиш!

-Живота аз ще ти стъжня,
където и да си, ще се появя,
по света или у нас,
бавно ще те съсипвам аз!

Боро вдигна рамене:
-Щом така решил си ти, добре,
кой ли може да те спре,
но за тебе вечно ще е терсене.

-Сееш терор, поквара и разпад,
така хората държиш в захват,
но изплъзва се захвата,
бавно ти потъваш във земята!

Боро по паважа си вървеше,
отзад свинята заглъхващо грухтеше,
а отвисоко, много над земята,
безразлично гледаше Луната.