Трудно мож да изредиме номерата
и мизерията на Тиквосвинята.
Ден и нощ тя трудеше се без почивка,
но Боро отговаряше с презрителна усмивка.

Колкото и свинята да грухтеше,
страхуваше, гадости кроеше,
пропаганда и интриги съчиняваше,
Боро да пороби не успяваше.

Боро бил от другите по малък,
неравностоен и направо жалък,
затова трябвало той веднагА,
да се откаже от своите права.

Да се откаже от себе си дори,
и на свинята да се поклони,
за да може тя да го вгради
където си реши.

Боро ще слушка и ще трае,
Свинята ще му дава от каквото се нуждае,
в живота мъдро ще го наставлява,
и от самия него ще го тя спасява.

Егоизъм, алчност, похот,
Свинята тя громи със грохот,
от всеки всичко взима и после дава,
каквото прецени, че заслужава.

За непокорните решение си има тоже,
свинята приготвила е прокрустовото ложе,
стърчащото, както се разбира,
ще се ампутира.

Така, чрез усърдие, воля и стремеж,
човекът веч готов е за строеж,
от хаймана и негодник цял,
стандартизиран става матриял.

Тиквосвина с усилята продължаваше,
но от Боро матриял не ставаше,
неподатлив за моделиране,
явно подлежащ на екстрадиране.

Затуй свинята почна пропаганда,
активира свойта банда,
да вгорчат живота на тоз предател,
на Родината враг и неприятел!

И както Бай Тошо бе разбрал,
навсякъде имаше си матриял,
индивиди, вградени в системата чудесно,
защото така е то по лесно.

И тъй, матрияла впрегна си свинята,
в схема на мръсни номера богата,
всеки един от тез люде,
номера си знаеше добре.

Един ще тропа, друг ще бута,
трети нейде ще се кюта,
облякъл надписана фланелка,
четвърти с погледи ще стрелка.

Малки проблемчета, проблеми,
от измекяри, в количества големи,
брутална манифестация,
на обществената инфилтрация.

Таз тълпа свинята оркестрира,
Боро за да спъне, изолира,
провокиран, изтощен,
с малко, но пък всеки ден.

И тъй, както се разбира,
Тиквосвина Боро искаше да ерозира,
Боро всеки ден по малко да умира,
и накрая от страната да вазира.

Пък после вече лесно,
всичко би наредило се чудесно,
когато няма кой свинствата да гледа,
свинята обявила би победа.

Да “излекува” тя изцяло
общественото тяло,
“вирусите” да изпъди,
за да може матрияла да се въди.

Га никой не мъти му главата,
доволна е свинята,
и без проблеми впряга тя раята,
в схемата добре позната.

Туй нарича тя строеж,
но всъщност е разпад, грабеж,
не сал на пари и прочее блага,
но и на човешкия живот, душа.