Нужда няма от споменаване дори,
че за Боро беше трудно да заспи,
ужас изпитваше, че в нощния кошмар,
пак ще срешне таз ужасна твар.

И случи се веднъж в нощта,
когато се предаде на съня,
се пренесе Боро някъде в една,
съвсем нормална уж страна.

По улиците Боро си вървеше,
но Свинята там не беше,
хора, отдадени на своите дела,
вървяха, гордо вдигнали глава.

О, какво голямо облекчение,
ни следа от туй природно оскърбление,
никъде следи от свинските копита,
улицата не бе със слуз покрита.

Изведнъж, Боро както си вървя,
насреща приближи една жена,
тя буташе детската количка,
а вътре грееше усмихната душичка.

Боро любезно той я поздрави,
-Здравейте, хубаво е времето, нали?
-Грух- жената изсумтя,
и погледна колко е часа.

Мамата се отдалечи,
а Боро раменете сви.
Към центъра да се разходи той реши,
и махна на едно такси.

-Към центъра закарайте ме моля.
-Грух- отвърна му шофьора.
Реши Боро, че в таз страна,
това ще значи “да”.

Не след дълго таксито спря,
таксиджията погледна колко е часа.
Боро сметката щедро закръглИ,
с “Грух” шофьора благодари.

Едва слезнал, Боро се уплаши,
в тълпа попадна, сред хора и апаши,
след миг се той съвзе,
и плесна със ръце.

Та това бе събитие прекрасно,
сватба беше, стана му на Боро ясно,
в рокля бяла булката сияеше със красота,
наоколо паркирани бяха скъпи возила.

Ществието понесе Боро,
и в църквата той озова се скоро,
където според добрия тон,
ехтеше химна “Менделсон”.

Свещеникът, във расо и със кръст голям,
изпънат бе кат стожер, на вярата титан,
готов да служи той до изнемога,
за прослава на Родината и Бога.

Младоженецът, очевидно патриот,
бе готов за семейния живот,
на свещеника той нещо изгрухтя,
и после булката страстно целунА.

О, каква нормална, хубава страна!
хора се бракуваха, правеха деца,
народ със традиции, ценности, морал,
той пътят, истината и живота бе разбрал.

Боро отново сам вървеше из този град,
и попадна на някакъв площад,
там струпани бяха много хора
и крещяха без умора!

О, но какво бе това,
протести в таз хубава страна?
Героят наш се вгледа в тез лица,
и нещо някак си се той стреснА.

Защо те бяха тъй различни,
от хората нормални, прозиачни,
които Боро видял бе досега,
в таз нормална, хубава страна?

И защо те негодуваха,
управляващите сякаш псуваха,
пропити бяха от гняв, фаталност,
нима чужда бе им човешката нормалност?

И пак Боро ги гледА,
хора като хора, лица като лица,
какво наред не беше тука,
защо не пасваха на видяните дотука?

Изведнъж Боро съзря нещо сред тълпата,
за ужас, това бе Тиквосвинята,
сред тълпата таз твар се бе навряла,
и квичеше като пощуряла!

Тиквосвинята плакат държеше,
и нещо странно той гласеше,
ясно написано бе на плаката:
“Долу Тиквосвинята!”

Явно във тълпата и мелето,
не разпознаваха Тиквопрасето,
но друго Боро мъчеше сега,
на кого напомняше му таз Свиня?

Изведнъж във спомен дежа ву,
Боро с истината се оказа в рандеву,
мамата, таксито, булката позната,
те всички мязаха на Тиквосвинята!

Истината като филм на ужасите бе,
Мамка му и прасе!
Тиквосвинята бе се размножила,
и в хората се бе вселила!

Тез хора беха инфестирани,
по тиквосвински те зомбирани,
и така Свинята,
на мнозина бе влезнАла във главата!

Това бе като във “Матрицата”,
или може би Свинтрицата,
където агентът Смит,
в по прасешки бе вид.

Боро пак погледна към протеста,
нямаше ги мамата, таксито, прасешка невеста,
потъмнели от възмущение лица,
но човешки, не на свиня.

Сама там стоеше, провокираше Свинята,
срещу себе си протестираше с плаката,
но защо ли народа той се маеше,
и свинята не познаеше?

Изведнъж някой се втурнА,
настана бой, тълпата закрещя,
с палки прасета в униформа,
удряха без задръжки и без норма.

Върху Боро удар се стовари,
палка главата му удари,
и всичко притъмня,
светът пропадна във тъма.

С болка Боро се събуди,
да се огледа с мъка се потруди,
свят му се въртеше,
но явно в болница той беше.

Бе в коридор, в легло на колела,
наоколо бе пълно с контузени тела,
имаше лекари човешки, но прасета тоже,
Боро забравен бе във свойто “ложе”.

По телевизора въртяха новините,
на митинг пак протестирали раите,
пакости големи причинили, било то ясно,
но полицията сложила всекиго на място.

И накрая, на живо излъчване сега,
включиха държавник, политическа глава,
който тържествено повтаряше рефрена,
че чрез сила държавата била спасена.

Приближи се доктор тиквосвински,
с ръст грамаден, исполински,
кръст на гърдите му висеше,
очевидно патриот той беше.

Носеше часовник лъскав, даже два,
и Боро най сетне той разбра,
че за часът не трябва да му дреме,
а че настанало бе свинско време.

Докторът отвори своята уста:
-Започваме веднага с това,
с прост медицински факт,
че ти, мръшляк, си просто психопат!

-Нужда имаш от лечение,
и от строго отношение,
нормалност в тебе да се имплантира,
с електрошок и лекарства, както се разбира.

Започваме още в тоз момент,
със специален медикамент,
малко ще боли, но то се свиква,
всеки ден инжекция с екстракт от гнила тиква!

Това ще те промени, макар и не завчас,
ден след ден, ще станеш ти кат нас,
недей да се опъваш, повече ще те боли,
накрая все във тиква ще се превърнеш ти!

Така, хората ще изличим,
и в свинетикви ще ги претворим,
ще обединим чрез свинство,
страната във единство!

Боро в ужас изкрещя,
и потъна всичко във тъма,
тоз кошмар накрая той прокуди,
и успя от ужаса да се събуди.