Боро беше в парка на разходка,
с лежерна някаква походка,
изведнъж видя една позната,
тя фанала се беше за главата.

-Ох, аман заман,
че вече не издържам, знам,
в работата нерви и проблеми,
грижи имам аз големи!

Боро кимаше с глава,
какво да каже той сега,
как да помогне ней не знаеше,
а таз позната само баеше:

-И истина е то, това,
че хич не мога аз да спя,
подпухнала съм, не ставам за украса,
спала съм едва ТРИ часа.

Боро бърже сподели в рефрен,
че със съня също имал той проблем,
но него друго май го притесни,
бе закотвен за числото ТРИ.

Но вид спокоен Боро си придаваше,
дорде таз жена с баенето продължаваше:
-Не издържам, веч съм на предела,
не знам накъде съм аз поела.

-Вбесявам се дори сега,
и от малките неща,
да плача нещо малко мож да ме накара,
от релси то да ме изкара.

-Не знам какво да правя,
така нещата не бива да оставя,
за да не се спомина,
на хапчета трябва аз да мина!

-Така да намера му колая,
за да спя накрая.
Хайде да не те тормозя аз,
чао казвам ти завчас!

Боро с нея се сбогува,
и тя нейде отпътува.
Боро в къщи се прибра,
дойде вечер и да спи легнА.

Защо ли той не се учуди,
когато през нощта ненадейно се събуди.
В мрака отвори своите очи,
а часът бе точно ТРИ!

Знаеше, че няма да заспи,
но туй не биваше да продължи,
затуй, за да не се спомине,
не трябваше ли на хапчета да мине?