Всеки Петък радост имаше голяма,
по те-вето беше Свинерама,
там Благойко канеше на сказка,
своите авери, всички с блага маска.

Благойко, с физиономия угодна,
мисия имаше той, благородна.
Да извисява, възпитава той народа,
в името на тиквосвинската изгода.

И вечер някаква една,
Боро туй предаване цъкнА,
и чак заболя го тя главата,
щом пак видя Свинята.

Свинята в костюм бе пременена,
и хич не изглеждаше смутена,
даже публиката поучаваше,
че от морал народа май не вдяваше.

Народа не мислел за страната,
и все корял Тиквата, Свинята,
а тя, както се разбира,
се жертва, народа за да прогресира.

И други имаше участници,
най вече свинските подгласници,
те така подхващаха нещата,
че без алтернатива била Тиквосвинята.

Народа, свикнал бил да мрънка,
и пари да крънка,
разглезил бил се на трапезата богата,
щото стандарта дигнАла му свинята.

Пример да вземел от нашите деди,
вместо да мрънка и смърди,
кой къде къща е имАл,
и кой коя банка е обрал.

Било се то крадяло много,
системата гърчела го строго,
глупости били това параноични,
от люде злонамерени и егоистични.

Нашите деди снага превивали са те на къра,
а днес внуците им само дъра-бъра,
искали били справедливост и култура,
вместо снага да превиват те пред кура.

Туй идвало от келемета,
разглезени хашлаци от жълтите павета.
Дребни люде, изпълнени със завист,
сред народа сеели ненавист.

Хващали се те за всяка сламка,
все мрънкали във сянка,
кой кого обрал, убил,
тормозил и в затвора той фърлил.

Дребнавости били това,
интригантстват някои за парА,
най обичат Чичко-Паричко,
не поставят те България над всичко!

На някои нарушени били правата,
ами то идеално няма на земята,
ще се смачкат някои люде,
за да може Родината високо да се възнесе!

Тълпата за правата свои вика,
а България трябва да е тя велика,
свободата и правата сал са за избрани,
а останалите да не правят драми!

Народа, вместо да е недоволен,
трябва да е отговорен,
за справедливост илюзорна да не мъдрува умно,
а да гласува реалистично и разумно.

Изобщо стига сме търсили виновни,
живеем във времена съдбовни,
права се газели – голям пък праз,
напред да вървиме трябва с пълна газ!

Благойко кимаше сериозно,
казаното твърде бе възможно,
със замислено и мъдро изражение
слушаше Благойко това изложение.

Накрая като извод, от казаното сума,
дружно се завърши с блага дума,
да се види то доброто,
дори в дълбоките недра на злото.

Боро малко се ядоса,
и Благойко сиктирдоса,
но припомни си история позната,
че с гнева щастлива прави сал Свинята.