Стоеше Боро пред гигантския стобор,
досущ като във злокобния Мордор,
стоя пред него може час,
чак замръзна неговия праз.

Най накрая нещо прошумоля,
отвори се странична някаква врата,
думи някой промълвИ:
-Ну, бляд, входи!

И тъй потъна Боро във Мордора,
беше празно, нямаше там хора,
побутваха го сал двамата стражари,
така, че под жлъчката го то припари.

Лабиринт от коридори със кристални полилеи,
накара Боро съвсем да занемей,
и след час бродене навред,
стигнаха до бърлогата на стръвния медвед.

В залата простираше се дълга маса,
беше празна, нямаше украса,
столове за хора важни,
около ней стояха празни.

Стражата си тя замина,
но нямаше го домакина,
понеже беше пусто Боро пръдна,
но тогава нещо в стола там далечен мръдна.

На Боро стана му горещо,
все пак във залата имАло нещо,
към него джудже едно взе да ходи, трака,
това беше злия цар Пуака.

Боро леко се сконфузи,
но любезна маска си нахлузи,
загледа раболепно, мазно,
дорде джуджето крачеше към него важно.

-Здраствуйте таварищ Пуака,
проговори Боро без да чака,
но джуджето само изръмжа:
-Ну, бляд, подойди сюда!

-Да говорим ний по същество,
какое твое мужество,
не ми трябва некакъв си праз,
от хуй ракетен се интересувам аз!

Да видим имаш ли ташак като Орешник,
или иде реч за лешник,
това трябва да установим,
преди дружба вечна да скрепим!

-Моите уважения, напети,
но ний в Болгария не строим ракети-
промълви Боро притеснен,
-но ще решим и тоз проблем!

-Не думи надо, а дела! –
джуджето сново изръмжа.
-Своите панталони бистро ти изуй,
да видим ний болгарский хуй!

Боро да действа бързо той разбра,
и кура си извади веднага,
но той уви, не бе бетон,
бе увиснал кат умрял питон.

-Гъзът ми дълго няма той да чака,
вдигай бърже хуя, като дрон в атака,
или ще ебеш кат Богатир,
или те пращам аз сейчас в Сибир!