Времето се стопли и запролети,
денят на изборите наближи.
Природата облече цветните одежди,
а народа отново се изпълни със надежди.

Палитрата политическа бе тя богата,
но сред ней най изпъкваше Тиквата, Свинята.
Грухтеше тя за своите постижения,
да властва имаше си намерения.

Да бъде в Родината кочина и ред,
такъв бе свинския проект.
Свинята всеки чист в калта да овъргаля,
та никой от властта да не може да я сваля.

Ако всеки той се с кал оцапа,
и замирише на свинята,
тя всеки в кочината ще вгради,
той да бъде нейните очи, бивни и уши.

Затуй много труди се свинята,
тя впрегна журналята и раята,
много да я промотират,
за да може людете да я преизбират.

В тези трудни, страшни времена,
от закрилник нужда имало сега,
трябвало народа трезво и разумно да реши,
че сал Тиквосвинята можела да го спаси!

Тиквосвина той щял мъдро да избира,
кой да живее и кой да вегетира,
на кой да му е весело и драго,
и кой да се жертва за общото ни благо.

Това бил поглед мъдър, трезв,
тиквосвинството надаваше си този рев,
естествено, на феновете на свинята,
обещана бе отплата пребогата.

Другите, то е ясно веч нали,
те не са достатъчно добри,
затова без да мрънкат и да се превземат,
трябвало свойто място да заемат.

Който избрал е жълтите павета,
да ги смени трябвало с картофени полета,
да не търси своите права или изгода,
а да се жертва с радост за народа.

Да не мрънка че трябвало колана той да стяга,
пък за други бИло шапка на тояга,
от СвинеБога трябва той да има страх,
защото завистта е грях.

И така, Боро както си вървя,
на улицата таз свиня съзря,
тя раздваше листовки със реклама,
как без нея ще настане драма.

Щом Тиквосвина Боро той фиксира,
мигом взе да агресира.
Свинята почна да му бае,
че Боро мястото си той не знае.

Че мястото му при картофите било,
щот от друго бил тесто,
че бил човечец той банален,
не като Тиквосвина елитарен.

Боро както се разбира,
внушенията, заплахите ги игнорира,
знаеше, че свинята, тя не струва,
и от греховете свои силно се страхува.