Реши Боро, че се е отървал,
но уви, колко бе грешал,
от съня Свинята бе изпълзяла
направо във реала.

Сън ли бе или реалност,
всичко бе пропито със фаталност,
Боро се бе фанал за главата,
всъде бе Тиквосвинята.

Когато Боро иска да заспи,
или просто в дома си той стои,
свинското съседско проявление,
произвежда шумово дразнение.

Драска, влачи, тропа, скача,
туй бе свинската задача,
Боро да не види никакъв покой,
да побеснее и да се изнерви той.

През нощта, когато в леглото си лежи,
усеща Боро, как някой гледа, бди,
ако стане, да пусне той една вода,
веднага му се тропа над глава.

Така е, ден и нощ,
но има даже йощ,
много действия в синхрон,
целящи душевния разлом.

Да се срине човешкото достойнство,
бе задача на туй свинско войнство,
както пее се в рефрена, от времето затлачен,
“искат да си вечно сив и мрачен”

И така, както Боро си вървя,
на пътя му изпречи се кола,
малка, очукана, стара, сива,
караше я свинята дива.

И какво от това,
някой възкликнал би сега,
нищо, само че след това,
видя Боро още една.

И така, свинята тя не спира,
да внушава, да кондиционира,
колите сиви, в редицата позната,
дорде паркират му се във главата.

Така че Боро, без да го признава,
в такваз кола вече да се припознава,
във времето, нещо в него да се то обръща,
в тоз еквивалент той да се превръща.

Колкото Боро по е свит,
толкоз Тиквосвина е по честит,
затова внушенията те взимат връх,
да оставят Боро те без дъх.

Сив и смотан, трябва да се то показва,
всичко около него урежда се да го подсказва,
дали на фланелка ще го прочете,
или някой ще го гледа терсене.

Но коктейлът още не е той завършен,
за да бъде Боро скършен,
трябва да битува в притеснение и страх,
и затуй действа се с размах.

Да бъде Боро той в дилеми,
гавра, робство или бели хризантеми,
спокойствието на роба,
или вечни притеснения, тегоба.

Ето как свинята,
е подкарала раята,
влезнАла е във хорските глави,
обществото със менте да подмени.