След тази гавра дет се случи,
планът партиен се закучи,
и право да го кажем ний нали,
направо той се провали.

Боро го обявиха за животно,
копнееха за отмъщение страхотно,
как да се подходи то обаче,
хем деца да има, хем да плаче.

Събраха се отново умните глави,
да мъдрят своите кроежи до зори,
разтворила бе невидимата власт,
над Боро своята ужасна паст.

След цяла нощ умуване със зор,
достигнаха до отговор един – терор,
Боро бял ден да не види той нали,
дорде не се смири.

Първо изгониха го от Бояна,
в адреса наложиха му те промяна,
наемателят наема вдигнА,
и Боро мигом изхвърча.

Боро намери си квартира,
в блок, както се разбира,
но системата натрапи му съседи,
не хора, а същински людоеди.

И се почна тя една,
зловеща патаклама.
Тропот целодневен, шум,
да има той едно наум.

Съседите тропаха чрез своите чавета,
дори когато Боро беше във клозета,
както на дъската си седя,
тропот лайното му секнА.

Пречеха на Боро да заспи,
от безсъние главата му започна да боли,
забрави той що бе ебня,
сал на порно караше сега.

Боро парий бе станАл, туй бе ясно,
но дали се чувстваше натясно,
отговорът тук е ясен, честен кръст,
Боро винаги показваше той среден пръст.

В живота важна е ебнята,
но йощ по важна тя е Свободата,
Боро туй бе осъзнал,
и не тънеше във жал.

Харчеше готови той пари,
но честно, не и за жени,
не си струваше платената невеста,
Боро знаеше две и двеста.

Системата не спря дотук,
тя всякак правеше напук,
животът да му спъне, затрудни,
дорде Боро не се смири.

Обърнаха се срещу него всички,
приятели, рода, женички,
усмихнати, в любезни думи,
криеха те стрели отровни и куршуми.

Експерти в психичния терор,
го обявиха те за тор,
групата психична бе чевръста,
да планира удари под кръста.

Всички очакваха, нали,
Боро скоро да се измори,
да беснее и ръце да кърши,
а после всичко то да свърши.

Но Боро бе чепат,
не само на либидо беше той богат,
викна им: Мамата ще ви еба,
дори и да умра.

-Деца не ще видите от мен,
ще живеете с проблем,
ваште методи не струват пукната пара,
акциите ви падат до земя.

И тъй проблемът стана криза,
сметката не щеше да излиза,
а системата нямаше да спира,
в напъните да го деградира…