Знам, звучи скандално. Много хора биха намерили подобен лозунг за кощунство, а у някои  пробудения атавистичен гняв срещу подобна “мизантропия”дори  би прегазил “с 200” всички жалони на благоприличието. Просто защото интуитивното човешко усещане по въпроса е точно обратното. И все пак, подобно заключение, освен че е вярно, е и хуманно, или най малкото – логически обосновано.

Светът отива към дистопия. Демокрацията и човешките права от дълго време насам бележат постоянен тренд надолу, концентрацията на капитал се е увеличила до размери, които трудно можем да си преставим, човечеството се дави в боклуците си, и се крие от климатичните промени под въображаемия чадър на игнорирането.  Средната класа изчезва, хората се борят за оцеляване в условията на все по разтварящата се социална ножица и нарастващата наглост и произвол на свръхбогатите. Политиката се свежда до методики за налагане на социален и психоинженеринг, а ценностите и каузите отдавна са инструментализирани и обезценени. Всичко поскъпва, ресурсите привършват, а утре войните ще са и за вода. Впрочем, такива войни има и днес. В тези условия технократите, жертвали своите скрупули в името на ефективността, се опитват да управляват човешките потоци и мравуняци, в своя и тази на господарите си полза. Предвижда се, че утре държавите ще се маргинализират и реалната власт ще е в ръцете на корпорациите, докато хората ще са просто техен ресурс а ла “Матрицата”. Каква демокрация, какви човешки права, какви пет лева(евро)?

И сякаш краските не са достатъчно черни, към тях се добавя и изкуственият интелект. Той е, който ще направи интелектуалните професии излишни и ще девалвира изкуството. Ще девалвира и човека. Без да има какво да предложи на обществото, освен физическия си труд, индивидът ще деградира до пролетарий и плебей, борещ се за каквато и да е работа, за да изхрани себе си и семейството си. Очакван и търсен ефект от елитите, уви. 1984 година закъсня малко, но пък сега идва вече на стероиди, под формата на Левиатан, който ще погълне човека, ще го асимилира и… накрая ще го дефекира, когато изсмуче всичко, от което може да извлече полза. Към този момент вероятно вече няма да има нужда от хора.

Но, за да стигнем дотам Левиатанът има нужда от човешки ресурс, който да поглъща и с който да се храни. Има нужда от евтин труд, от евтини хора, от евтин човешки живот. И според закона за търсенето и предлагането това предполага голям брой човешки същества, които да са готови да работят при всякакви условия, да са оскотяли, примирени и зависими. Да са гладни. Иначе казано, Левиатанът има нужда от деца. Без висока раждаемост и някакъв човешки “излишък” цената на труда ще остане достатъчно висока, за да осуети обезценяването на човека и унищожението на обществото. Още повече, че днешният финансов капитализъм е пирамидална схема, която вече е изконсумирала живота на неродените още деца, който е превърнат в спекулативни приходи днес, влезнали, чрез различни схеми в банковите сметки на свръхбогатите и финансовите престъпници.  Затова, ако нищо не се промени, животът на следващите поколения ще бъде по тежък от живота на техните родители. Но  намалената раждаемост ще срине пирамидата от претенции за собственост и печалби от страна на хищните, самозабравили се от алчност финансови елити и в последващата неизбежна криза те едва ли биха успели да запазят привилегированото си положение, така, както досега се е случвало.

Тук евентуално някой би възразил, че човешкият труд също би могъл да бъде механизиран и затова недостатъчната работа ръка не би променила дистопичните тенденции. Аз бих отвърнал с аргумента, че особено в контекста на нахлуването на изкуственият интелект в живота на хората и икономиката, една нейна автоматизация в добавка би оставила милиарди хора без препитание. Към момента, а и в близко бъдеще, подобно развитие би довело до комунистически революции. След като вече средствата за производство(и мислене) са налични, защо тогава, по дяволите, хората да умират от глад и нищета по улиците, вместо да се ползват от благата на научния прогрес и да живеят в благоденствие? Защо частната собственост върху средствата за производство трябва да води до деградация, войни и смърт, след като “светлото бъдеще” вече е въпрос само на желание и политическа воля? Натискът на стотици милиони, може би милиарди хора върху политическите класи и елитите би довел до тяхната капитулация пред угрозата от социалния срив, войната и унищожението. Поради тази причина едва ли роботизацията и механизацията ще намерят масово приложение в икономиката, поне засега, като същото не важи за изкуствения интелект, който ще направи от програмистите овчари, както навремето мъдро призова един наш политик.

Маргинализацията на населението чрез автоматизиране на интелектуалния труд може да е само от полза за елитите, защото ще лиши хората от стойност, козове и влияние, а това ще бетонира властта на въпросните елити, които никъде не се ползват с “народната любов”. Механизацията на физическия труд обаче би подкопала политическите и културни основи на днешните олигархии и би тласнала обществата наляво, поради нарастващия брой “излишни” хора, които ще се нуждаят от някаква форма на безусловен доход за да оцелеят физически.

Следователно, какво би се случило в условията на намаляваща работна ръка, поради недостатъчна раждаемост? Ами, в опит да запазят печалбите си, олигарсите и едрия бизнес биха внесли работна ръка от други държави, с по ниска цена на труда, което се случва и днес. Но в глобален аспект намалената раждаемост ще ускори автоматизацията на икономиките, тъй като притежаващите капитал и ресурси не биха искали да се откажат от икономическата си дейност, печалби и влияние.

Но тогава олевяването на обществата не би могло да бъде избегнато. Това ще е моментът, в който  капитализмът сам ще изяде себе си и експлоатацията, водеща до добавена стойност ще се обезсмисли. Дори и в такъв случай умишлено да се поддържа фин баланс между степента на автоматизация от една страна и заетостта от друга, така че работа все пак да има, (червеният) вятър на промяната ще задуха в политически и идеологически контролираните до момента общества и ще промени политическия дискурс. Автоматизацията ще облекчи проблема със застаряването на населението, а намаленото население от своя страна ще облекчи още по големите проблеми с пренаселването, социалното напрежение, недостига на ресурси, замърсяването, екологията, климатичните проблеми, урбанизацията, цените на имотите и т.н. Цената на човешкия живот ще се повиши, което означава повече справедливост и демокрация и по малко войни. Властта на олигархиите и корпорациите ще бъде подкопана и дори срината и човечеството вероятно би поело по друг път на развитие.

Накратко, и хората ще си отдъхнат, и Земята. Така че вместо да се размножаваме като плъхове, в условия на диктатура и дистопия, и после да се поробваме и самоизяждаме в отчаяни войни за храна, земя и ресурси сред отровената среда, бунищата от отпадъци и съсипаната планета, можем да бъдем малко по разумни в репродуктивното си поведение. Няма причина да се ръководим от инстинкти и да създадем кошмарно бъдеще за идващите поколения, вместо да изберем бъдеще на благоденствие, изобилие и всеобщ човешки прогрес. Пътят към тези цели, разбира се, не е толкова лесен и праволинеен, но намалената раждаемост е от изключително значение за промяна на гибелната посока, по която човечеството все още върви.