Разработката на методики и стратегии за повлияване на психиката и състоянието на човека и масите доведе отношенията между хората до състояние, което не може да се нарече нито война, нито мир. Злоупотребата с лични данни и незаконното подслушване и наблюдение са в основата на създаването на методи за “невидима” репресия и психотормоз, които няма как да бъдат доказани, дори извършителите им да ги извършват на светло, без да се крият и без да се опасяват от възмездие.

Става въпрос за въздействия, внушения, тормоз, психологическа деградация, повлияване на съзнанието и подсъзнанието, както и други коварни “удари под кръста” спрямо личността, чието доказване е трудно или невъзможно. Именно затова те стават все по популярни не само сред мафията и криминалните среди, но и в обществения живот като цяло, от страна на партии, централи, корпорации, и прочее организации, безскрупулно преследващи своите интереси и налагащи социален инженеринг.

Разбира се, човек едва ли би отдал конспиративно значение на иносказателен, метафоричен намек от страна на колега, че например е качил някой килограм или че не умее да се облича добре. Но със сигурност всеки би реагирал тревожно, ако намекът касае какво е вечерял у дома си предишната вечер, или как е правил секс с партньора или партьорката си. Или може би какви сайтове е посещавал вечерта от дома си след работа. Или нещо друго, което НЕ БИ ТРЯБВАЛО да се знае от никой. Става въпрос за съвсем завоалирана и далечна асоциация, която първият път може изобщо да не се регистира. Вторият път, идваща от същия или друг човек, би могла да стане обект на мимолетно внимание, а третият път да предизвиква озадачаване и последващо пренебрежително махване с ръка, отпращащо параноичния изблик в небитието. Но с всяко последващо рефериране към личното, душевният мир би се изпарявал на видими талази дим от главата на изумената жертва.

Не е задължително намекът да е непременно вербален, той би могъл например да е под формата на странен надпис или изображение на фланелката на колега или тази на случаен минувач. А ако е вербален, би могъл да бъде подочута фраза от чужд разговор(“Тебе думам дъще, сещай се снахо…”) или коментар в социална мрежа, или препоръка в Youtube или таргетираща реклама, или може би предмет или комбинация от предмети… Защо не определена песен прозвучаваща в “точния момент”? “Всяка песен има история с теб”, както се казва в слогана на една радиостанция. Или “Killing Me Softly With His Song”. Възможностите са безкрайни. Смущаваща и реферираща някого информация би могла да бъде представена по най разнообразни канали от най различен характер и чрез всевъзможни асоциации. Важно е да се разполага с информация за личността, да има намерение и евентуално индивиди, организирани в мрежа. Ако тези условия са налични невидимият психотормоз, внушения и прочее психовъздействия стават почти детска игра. Почти, защото за ефективното повлияване на индивида е необходимо и психологическо познание. Специалисти могат да организират всякакви актове, адресиращи даден индивид в система, така че те да бъдат свързани и наслагващи се един спрямо друг за поетапен и кумулативен ефект спрямо психиката, състоянието, повевдението, чувствата, мислите и действията на индивида.

Някои въздействия биха могли да се извършват единствено от алгоритми или ИИ, на базата на анализ на лични данни и последващи персонализирани препоръки, реклами, резултати от търсене, разговори с ИИ и прочее дигитални канали. Това е евтино и скалируемо, защото има автоматизиран характер и не изисква човешка намеса. Един ИИ преспокойно би могъл да ни “сканира” и да намери слабите ни места и особености в психологическия ни портрет и житейската ни ситуация и навици. И след това да изготви стратегия за повлияването ни във всеки аспект. Останалото може би е въпрос на време. Това, умножено по милиони пъти, дава като резултат социален инженеринг и контрол. Несвобода, дискриминация, психопрограмиране и моделиране, социален кошер и дистопия.

Информацията наистина е власт. Особено ако е лична.