Властта престъпна има коз,
принуда и тормоз,
поетапна деградация,
тъй създавала се нация.

В зависимост да бъдат всички,
слуги, роби, пеперутки и пчелички,
ако някой откаже със достойнство,
срещу него скача цяло робско войнство.

Роби, измекяри, без морал и смисъл,
със идеология, вместо ценности и мисъл,
в робството се чувства роба благ,
свободният за него той е враг.

Ако някой да бъде роб не ще,
робът иска в блатото да го свлече,
как свободния е дръзнал и посмял,
да не бъде като роба матриял.

На свободния робът контрастира,
чрез него низостта си той съзира,
смущението тогаз е то понятно,
да се погледне е твърде неприятно.

Но идеологията върши работа добра,
заглушава тя морала и честта,
в името на Нацията, Родината и Бога,
измекярства роба той до изнемога.

Но такъв бил живота,
робът геройски влачел си хомота,
майната им на достойнството и свободата,
да се хранят трябва семейството, децата.

На властта да бъде той очи, уста, уши,
туй на роба патриотично му звучи,
вредно е да правиш се на много умен,
прави компромиси, бъди разумен.

Най различна робска проституция,
властта превръща в институция,
дорде от роба се не бръчка нос,
властта престъпна има коз.