или (дали) да ВЯРВАМЕ на науката

Въпросът дали живеем в детерминистична вселена или не, представлява ядрото на един от основните дебати в научните и философските среди. Макар и по принцип този въпрос да изглежда отвлечен за повечето неспециалисти, дебатът по него има отражение върху развитието на обществото, неговото устройство, порядки и принципи.

Тезата на детерминистите е, че цялото развитие на Вселената от Големия Взрив насам и оттук насетне, е следствие на взаимодействието на елементарните частици, които са подчинени на физичните закони. Поради този факт състоянието на Вселената във всеки един момент, поне на теория, е изчислимо, тъй като се свежда до изчисление на положението на всяка една елементарна частица, съставяща Вселената. А това положение не може да бъде случайно, понеже е подчинено на физичните закони. Или иначе казано, за детерминистите Вселената представлява една голяма билярдна маса в която билярдните топки съответстват на съставящите я елементарни частици. И движението на всички елементарни частици може да бъде изчислено подобно на движението на билярдните топки след началния разпръскващ удар с билярдния стик(Големият взрив).

Критиката на изложената накратко теза е, че подобно обяснение за Вселената е наивно и опростенческо. В него се изключват много други фактори и въпроси, с които науката се е сблъскала и не е успяла да систематизира и синхронизира с доминиращата си механистична парадигма. Квантовата физика например, обръща традиционните научни представи надолу с главата и ги оставя разпиляни в хаоса на неопределеността. Въпросът за връзката на съзнанието с реалността поставя под въпрос основите на научните представи както за Вселената, така и за човека.

Вместо обаче да се впускаме по надълбоко в този дебат, който и без това скоро няма да приключи със коненсус, ще е по интересно да разгледаме психологическите и социални последствия от детерминистичната позиция. Като логично следствие от детерминираността свободната воля се обезценява и отрича, тя се свежда до илюзия и мълчалив свидетел на импулсите, протичащи в мозъка и представляващи следствие и реакция на детерминистични фактори. Този свидетел погрешно припознава тези импулси за свои решения, докато всъщност от него нищо не зависи. Всичко се случва “както е било писано”, а свободната воля и дори съзнанието са илюзия, страничен ефект и дори може би “бъг”. В тази рамките на този светоглед науката не измества Бога, а го замества. С помощта на науката се постига всичко. Чрез хладни калкулации, моделиране и прогностика живота се предвижда, моделира и дори създава. Включително и човека. Това, което сме, е следствие на някакви случайни механистични процеси и следователно не е ценност. Обществото, както и човека могат да се програмират чрез научни методи в името на постигането на “разумни” цели.

Изнесеното звучи ли ви “разумно”? Ако да, то тогава тоталитаризма, отричането на човешките права и дистопичният кошмар също са разумни неща. Човешките права обаче не. Според детерминистично-механистичния възглед те са сантимент, с който трябва да се разделим, за да прогресираме.

Ако науката е създала някакви проблеми, то всъщност проблем няма, това са грешки на растежа, които се решават с повече наука. Повече от същото. Не бива някакви проблеми да разклащат ВЯРАТА ни в науката! Както се забелязва, днес от нас се очаква да ВЯРВАМЕ на науката, както в Бог. Но нали в исторически план науката измества Бога, като поставя доказателствата пред сляпата вяра? Днес отново трябва да вярваме, този път в науката. А учените, експертите, технократите са новите пророци и жреци.

Кога да очакваме горенето на вещици?