През 2017 година се разбира, че „умните“ телевизори на американската компания Vizio, изпращат информация на фирмата-производител за това кои канали са били гледани на тях. Въпреки, че  информацията не е могла да се асоциира с конкретно име, самата идея че домашната техника може да шпионира, е меко казано смущаваща. Със сигурност подобна практика не е изключение, просто се е случило така, че е изтекла информация за конкретната компания. Този случай може да послужи като модел за формиране на представа за т.нар. „Интернет на Нещата“(IoT), който вече навлиза в нашето ежедневие. Идеята в него е всички налични уреди да бъдат свързани в мрежата и да предават данни в нея, както и да се създадат безброй нови джаджи, сензори и устройства, които да правят същото. Така животът на индивида ще бъде максимално разголен. Всички „умни“ уреди всъщност ще шпионират хората и предават данните на IT компаниите, които биха могли да ги направят публични. Чрез някой умен часовник например, корпорациите могат да знаят телесната ви температура и кръвно налягане в даден момент(например когато сте на среща, правите секс, когато шефът ви възлага неприятна задача, или пък гоните някой нов Pokemon…). Тези данни могат да бъдат споделени с всеки – с вашия шеф например. Всъщност, с абсолютно всеки, дори с вашата съпруга или съпруг, оосбено ако има нещо, което да криете от нея/него. Винаги могат да се случат „неволни“ изтичания на информация, по някакви неподозирани канали, след серия от случайности… Няма да има място където индивида би могъл да се скрие. Няма да има лично пространство или тайни. Индивидът ще е отворен за „браузване“ от страна на всеки. Възможностите са безкрайни.

В какво ли общество ще живеем тогава? Дали в строго тоталитарно и догматично, където късметът, съдбата и живота на човек зависят от произвола на корпорациите или някой „Свръхмозък“, или в освободено и либерално, което е толерантно към личния живот на човек и човешките особености, така че „мръсното бельо“ на никого вече няма да прави впечатление. Според мен първата възможност е твърде уморителна за човека, а втората стои по близо до човешката природа. Всеки има нужда от лично пространство и ако технологиите го унищожат, сочещият с пръст ще се досети, че и той може да бъде посочен. И понеже автоцензурата е твърде уморителна, двадесет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата, то развитието на една култура на толерантност и приемане на човека, такъв какъвто е, е по вероятно от възникването на тотална автоцензура, контрол и самоконтрол.

***

Масовите манипулации не са от вчера. Те съществуват много отпреди епохата на Интернет и са част от вечния стремеж към контрол на човешкото поведение.

Днес, благодарение на научия прогрес те са по ефективни и коварни отвсякога. Интернет и изобщо дигиталният свят е контролиран от няколко монополиста, които се явяват посредник между индивида и виртуалната реалност. Тяхната следваща цел е самата реалност, като контролът върху нея ще се постигне при постепенното размиване на границите между нея и виртуалната реалност, чрез така наречения „Интернет на нещата“, където всички хора и предмети ще бъдат свързани в интернет чрез всевъзможни сензори.

Но и днес, бидейки диспечери на информационните потоци и контрольори на процесите в мрежата, IT гигантите вече направляват човечеството към едно техно тоталитарно общество, в което за свободата и личността не е предвидено място.

Все пак, когато колективното съзнание е наясно със съществуващата опасност, то ще се адаптира, както винаги е ставало в историята. И тогава, в тон с осъзнаването, решенията постепенно ще започнат да изплуват от мъглата едно по едно. Като отговор на текущите тенденции, вероятно ще се породи необходимост от социална организация, обединена около ценностите на свободата, самоопределението и демокрацията, която да допринася за това индивидът в съвременната реалност да бъде по съзнателен, силен и устойчив пред посегателствата към самата му същност.