„Идеите са много по опасни от оръжията. Ние не позволяваме на хората да имат оръжия. Защо тогава да им позволяваме да имат идеи?“

Йозеф Сталин

В началото на 20ти век(1908-1909г.), тогавашният президент на САЩ Уудроу Уилсън дефинира насоките пред американското образование и обществото като цяло. Според него либералното образование, което създава всестранноразвитата личност, пробужда нейната духовност, дава тласък на стремежите към пълноценност и реализация във всеки аспект на живота, трябвало да е привилегия само за елита. За останалата, много по голяма част от обществото, Уудроу Уилсън е предвиждал просто техническо образование, което да подготви учениците за бъдещият им живот на работници и изпълнители. За тази класа хора не се е предвиждало да разгърнат духа си и да водят пълноценен живот, да притежават свобода, амбиции и достойнство, присъщи на развитата личност, а просто да се подчиняват и да изпълняват монотонни технически задачи.

По време на младежките вълнения през 1969 година в САЩ, правителството възлага на специалисти да проучат причините, довели до тях. Изводите на специалистите гласяли, че прекалено високото ниво и достъпността на образованието в САЩ са създали поколение, което има твърде високи очаквания и претенции за себе си и своя живота, които претенции обаче системата не може да задоволи, тъй като тя има нужда най вече от работници, които да се подчиняват и да не мислят много. Взривоопасната смес от желания и амбиции за личностна реализация, свобода и самоопределение на това ново поколение, при сблъсъка си с реалностите на системата, са довели до бунт.

Оттогава насам до днешни дни, качеството на масовото образование в САЩ умишлено се снижава все повече, а цената на платеното образование нараства с бързи темпове –  колкото по скъпо става то, толкова повече години се изплащат кредитите за него от завършилите студенти. Започвайки живота си с огромен кредит, те нямат друг избор, освен да бъдат конформисти и да станат част от системата. Така образованата и интелигентна част от обществото или е привлечена на страната на олигариите, или е принудена да работи за тях в борбата на тези олигархии за власт и контрол спрямо огромното мнозинство от населението, за което е предвиден потиснат живот на изпълнители и бачкатори.

По време на управлението на Тръмп, част от изобилстващите критики към неговото управление бяха, че неговата администрация се е опитвала да превърне достъпното средно образование в професионална школа за подготовка на работници за нуждите на бизнеса и корпорациите.

Разбира се, тук разглеждаме един предимно американски проблем, който на този етап сякаш не е толкова изявен в Европа, където образованието е предимно държавно финансирано, качествено и достъпно. Но случващото се в САЩ трябва да служи като предупреждение за това, как бизнесът, превземайки образованието, може да го използва освен като източник на печалба, така и като инструмент за социален инженеринг и контрол.

Що се отнася до политическата култура, може би тук е удачно да споменем и нейната връзка (или липсата на такава) с образователната система. Парадоксално, но в повечето демократични страни гражданите получават правото да гласуват на 18 годишна възраст, без образователната система да им е дала необходимите познания и да ги е подготвила как да използват това свое право. В какъв процент от средните училища учениците добиват адекватна политическа култура, която да ги приобщи към политиката и да ги мотивира да защитават своите граждански права? Имат ли 18 годишните познания, позволяващи им да направят смислен и отговорен избор за това кой и как да ги управлява, както и да избегнат капаните заложени от различни политически демагози и популисти? Дали изобщо имат желание и търпение да четат предизборни програми, и притежават ли необходимите познания, за да ги разберат? Дали мнозина от тях не биха гласували за любимите си поп или футболни звезди, ако имаха тази възможност? Възниква и въпросът, дали при липса на базови познания, хората, с течение на времето, добиват политическа култура и съзнание, или по скоро остават политически апатични и/или подвластни на всевъзможните манипулации и провокации.

И тук поставяме най важния въпрос – дали елитите изобщо имат нужда от всестранно развити и образовани хора, или по скоро от немислещ електорат?