За амбициите и намеренията на Гугъл можем да съдим от изявленията на нейните високопоставени служители. Така например, още през 2007 година Ерик Шмидт, тогава изпълнителен директор на Гугъл, в интервю пред Файненшъл Таймс, споделя своите виждания за целите на Гугъл:

„Целта е Гугъл да направи възможно за потребителите да задават въпроси от рода на  „Какво трябва да направя утре?“ и „Каква работа трябва да избера?“

През 2010 година в интервю с Уол Стрийт Джърнал той отново потвърждава тези свои виждания, казвайки:

„Аз всъщност мисля, че повечето хора не желаят Гугъл да отговаря на техните въпроси, те искат Гугъл да им казва какво трябва да правят по нататък“.

Религиозните хора биха казали, че само Бог може да отговори на тези въпроси(за съжаление, за някои индивиди Гугъл се явява точно Бог…).  Нерелигиозните биха казали, че това винаги трябва да е индивидуална отговорност, следствие от автономията на индивида.

През 2009 година Ерик Шмидт отново демонстрира фриволно и пренебрежително отношение към въпроса с личните данни и поверителността, с изказването си:

„Ако имате нещо, което не желаете някой да знае, може би на първо място вие не би трябвало да го извършвате. Ако наистина се нуждаете от този вид поверителност, реалността е, че всички търсачки, включително Гугъл, задържат информация за известно време, и това е важно, тъй като всички в САЩ, попадаме под юрисдикцията на „Патриотичния Закон“(PatrioticAct) и е възможно цялата информация да бъде предоставена на властите“.

И ако приемем позицията на изпълнителният директор на Гугъл за позиция на самата компания, то излиза, че според Гугъл ние нямаме право на лично пространство и лични тайни и би трябвало да се автоцензурираме за всяко нещо, от което бихме се почувствали неудобно, ако то стане публично достояние!

През 2010 година на конференцията Techonomy Ерик Шмидт предвижда, че „пълната прозрачност и липса на анонимност“ е бъдещето на Интернет. Той прави следното изказване:

„В свят с асинхронни заплахи е твърде опасно да няма някакъв начин индивидът да не бъде идентифициран. Ние се нуждаем от начин да идентифицираме хората поименно. Правителствата ще изискват това“.

После добавя:

„Ако ние гледаме достатъчно дълго вашите чатове и вашите местоположения, и използваме изкуствен интелект, ние можем да предвидим, къде ще отидете. Покажете ни 14 ваши снимки и ние можем да идентифицираме кой сте вие. Мислите, че нямате 14 ваши снимки в Интернет? Вие имате снимки във Фейсбук!“

Тези изказвания, при всички положения, повдигат въпроси. Като например за какви въпроси от вашия живот бихте потърсили решения от Гугъл и за кои бихте се доверили на собствената си преценка и усещания?

И кой изобщо би искал да бъде кукла на конци, чийто живот е предвидим и прозрачен за определена привелигирована каста?

Аз все пак си направих един експеримент, въвеждайки въпроса „Каква работа трябва да работя?“( What job shall I take?) в търсачката на Гугъл. Помислих си, че щом тази цел, Гугъл да може да отговаря на такъв въпрос, е била зададена преди почти петнадесет години, някаква работа по нея би трябвало вече да е свършена. Ето какво получих като резултат:

What are the most useful jobs?

Here is a list of 40 most in demand jobs of the future:

• #1 Solar Energy Technician.
• #2 Nurse Practitioner.
• #3 Software Developer.
• #4 Wind Energy Technician.
• #5 Physical Therapist.
• #6 Registered Nurse.
• #7 Data Analyst.
• #8 Health Service Manager.

Не можах обаче да си обясня, защо номер 6(Registered Nurse – медицинска сестра), е с удебелен шрифт за разлика от останалите елементи в списъка.

Отговорът на въпроса, има ли право дадена компания да претендира да бъде някакъв културен и морален еталон, и да определя не само условията според които да живеем, а и самите нас, е ясен, още повече, когато самата компания е обвинявана в неморални практики и нарушения на данъчните и антитръстови норми и закони. Към Гугъл периодично се повдигат широк спектър от обвинения, както от други фирми, така и от отделни държави и организации, в това число и Европейският Съюз. Характерът на обвиненията включва извършване на монополни практики,  преиначаване на резултатите от ползването на търсачката на Гугъл в полза на бизнес интересите на компанията и задушаване на конкуренцията,  фаворизиране на компаниите и услугите на Гугъл, задължаване на производители на смартфони да ползват операционната система Андроид в своята продукция, възпрепятстване на инсталация и ползване на услуги на конкурентни компании, избягване на данъци и др.

И ако от Гугъл не зачитат личното пространство на никого, то това със сигурност не се отнася за самата компания, която е изключително чувствителна към информацията, която би могла да излезне от нейната „кухня“. През 2016 година срещу Гугъл е заведено съдебно дело от продуктов мениджър в нея, който оповестява съществуването на вътрешна програма за взаимно шпиониране на служителите, при която от тях се очаква да докладват за своите колеги, за които имат подозрения, че нарушават фирменото споразумение за поверителност. Но това всеки да шпионира всеки е принцип  в тоталитаризма и въвеждането му от страна на едрия бизнес(в частност Гугъл) не вещае нищо добро за човешките права и обществото.

Затваряне на кръга, пътят към универсалния монопол

С течение на времето Гугъл развива много други услуги, отделно от своята търсачка, с която е завоювал водещи позиции сред потребителите. Такива услуги например могат да бъдат свързани със сравнение на различни цени на пазара и препоръка на стоки, или пък оценка и ревюта на различни туристически обекти и съоръжения. Така тази компания затваря кръга на търсенето и предлагането, като застава от двете страни на този процес. На практика това означава, че търсачката на Гугъл повече няма интерес да бъде обективна, а по скоро би клоняла към фаворизиране на собствените си продукти. Точно това са установили Тим Ву(Tim Wu) и Майкъл Лука(Michael Luca) в своето изследване от 2015 година, дали Гугъл компрометира своята услуга на търсене (Michael Luca, 2015). С въвеждането на т.нар. опция „универсално търсене“(universal search) Гугъл изключва съдържанието на своите конкуренти и в резултатите показва единствено собствените си продукти. Доколко подобно търсене може да се нарече „универсално“ зависи от това, дали приемаме Гугъл за единствен и универсален играч на всички пазари.

В дигиталната епоха, в която живеем, хората са се превърнали в лабораторни обекти на задълбочени поведенчески изследвания и въздействия. IT монополистите организират своята дейност според следния алгоритъм:

1. обратна връзка, информация за (модифицираното) поведение
2. събиране на поведенческа информация
3. анализ(профилиране)
4. въздействия, модифициране на поведението
5. печалба 
6. повтаряне на цикъла, обратно към точка 1

Пионерът в използването на интернет за подобни цели, разбира се, е Гугъл. Около 2000-ната година тази компания първа осъзнава възможностите за изучаване и въздействане върху човешкото поведение, които дава интернет, започвайки да анализира историята на потребителското браузване. Първоначално използва това за да подобри ефективността на рекламните си услуги. Впоследствие тази и дейност се разширява до гаргантюанските и мащаби днес, когато предвиждането на реакциите на индивида и социалните групи, както  и моделирането на поведението им реално стават основния и бизнес модел.

Събирането на потребителска информация се извършва по много начини, посредством услугите, които Гугъл предоставя и повечето от които са безплатни. Това включва браузърът Chrome,  търсачката на Гугъл, Gmail, Google Disk, Гугъл снимки, Преводач, Календар, операционната система Android, Google Maps, Google Assistant, YouTube и оше много други приложения, онлайн услуги и хардуер. Около 150 продукта, може би и  повече. Освен това Гугъл има много услуги, ориентирани към други софтуерни разработчици, достъпни чрез т.нар. API(Application Programming Interface), представляващ система от функции, чрез които може да се ползва функционалността на даден софтуер контролиран от Гугъл. Google Maps например може да се ползва от всички разработчици на софтуер, които биха искали да вградят тази функционалност в своите приложения. Ползването на подобни услуги от други приложения обаче прави въпросните приложения зависими от услугите на Гугъл. Така дори чрез „независим“ софтуер Гугъл отново може да получава информация за потребителите, както и да диктува условията си на разработчиците на софтуер. Понастоящем тази „паяжина“ от услуги на Гугъл оплита в себе си толкова много приложения и услуги, които са навлезнали толкова дълбоко в софтуерната индустрия и живота на хората, че откъсването от нея от страна на разработчици и потребители може да бъде много трудно или дори невъзможно.

Всяка интеракция между потребителя и което и да е приложение или услуга се записва. За вечни времена. Дори и когато няма интеракция, дадено приложение може да ви шпионира с или понякога без вашето съгласие. Например чрез Google Maps, инсталирано на вашия смартфон, Гугъл вероятно знае къде се намирате, ако не сте забранили тази информация да се изпраща в Гугъл. Ако сте забранили… кой знае дали все пак нещо не изтича от вашия телефон към някакви сървъри…

Изобщо, предвид широкия спектър от приложения и услуги на Гугъл, тази компания със сигурност ви познава по добре от вас самите.

През лятото на 2016 година Гугъл тихомълком премахна забраната за събиране на лична информация, позволяваща идентификация, в рекламната си услуга DoubleClick. Политиката на поверителност на Гугъл бе променена така, че да може да комбинира записи от браузванията на потребителя, получени чрез DoubleClick с информацията за потребителя от други услуги на Гугъл. По този повод базираната в Ню Йорк неправителствената организация ProPublica заявява, че:

„Практическият резултат от тази промяна е, че рекламите на DoubleClick, които се презентират на потребителите, вече могат да бъдат персонализирани на база името на потребителя и всевъзможна друга информация, която Гугъл знае за него. Това означава още, че Гугъл, ако пожелае, може да създаде пълен психологически портрет на потребителя само по дадено име, базиран на всичко, което той е писал в своята лична и-мейл кореспонденция, всеки уебсайт, който той е посетил, и търсенията в Интернет, които е провел.“

Гугъл репликира на това изявление с пояснението, че „към момента“ не използва ключови думи от личната кореспонденция на потребителите за таргетиране на реклами.

***

От 12ти Декември 2012 година опцията SafeSearch на търсачката на Гугъл, филтрираща съдържание за възрастни, се променя така, че да стане невъзможно да бъде изключена напълно и дори в най свободния си режим изисква от потребителя да въведе уточняващи термини, с цел сайтове със съдържание за възрастни да фигурират в резултатите от търсенето.

***

Анализът на данните служи както за профилиране на индивида, така и за намиране на общи поведенчески модели, изследване на социалните ситуации и характеристики, съотношения и процеси, предвиждането им и какво ли още не. Така Гугъл и вероятно и други IT гиганти разполагат с повече информация за индивида и обществото от правителствата,  службите и прочее организации, свързани с обществения ред.

Модифицирането на поведението се извършва предимно чрез персонализираната информация, която Гугъл подава на потребителя. Тя може да бъде от всякакъв вид и е в резултат на действието на различните услуги на Гугъл. Тук съм изборил около десетина примера, представляващи само част от дейностите, които компания като Гугъл(без да е единствената в тези дейности) извършва.

1. Персонален дигитален асистент
2. Препоръки
3. Резултати от търсене
4. Сортиране на резултати от търсене
5. Реклами
6. Автоматично допълване на думите в полето за търсене(или показване на възможни варианти на търсения термин)
7. Автоматично допълване на сайтовете в адрес бара на браузъра
8. Напомняния
9. Подбрани новини
10. Циркулярни мейли, спам
11. Възможни умишлено предизвикани проблеми в работата на дадена услуга или софтуер

… и т.н.

Във всяка от гореизброените услуги биха могли да бъдат вмъквани подсказки и внушения, с цел повлияване на психическите процеси и създаване на заблуда. Нека разгледаме тези дейности по подробно.

Персонален дигитален асистент

Персоналният дигитален асистент е сравнително ново изобретение, на разположение от 2016 година. Според създателите става въпрос за самообучаваща се програма, намираща и предоставяща информация на потребителя. С нея комуникацията може да бъде също и речева. В процеса на интеракция с потребителя, тя събира и ползва всякаква лична информация, получена чрез тази интеракция, която после използва за по добро обслужване на потребителя. Целта на създателите и обаче отива отвъд гладката комуникация между потребителя и програмата. Всъщност става въпрос за пълното „разголване“ на човешката душа пред изкуствения интелект, чрез което индивида с течение на времето бива изучаван и опознаван най подробно от машината, способна да намери модели в човешкото поведение, незабележими за което и да е човешко същество. Едва ли обаче можем да се надяваме, че този персонален асистент наистина е персонален и запазва тази информация само за себе си, без да я споделя с други. А това е далеч по богата и подробна информация, отколкото тази, получена в полето за търсене в търсачката на Гугъл например… Програмата също  може да дава и всякакви препоръки в зависимост от контекста и конкретните обстоятелства.

Тя вероятно се възприема от мнозина като личен приятел. Но дали не става въпрос по скоро за предател?

Препоръки

Препоръки „специално за нас“ можем да срещнем в много сайтове, не само в тези собственост на Гугъл или Фейсбук. Заявява се, че тези препоръки са базирани на информацията за активността на конкретния потребител. Точната логика която ги определя, обаче остава непрозрачна. Тези препоръки филтрират информацията която потребителят получава, така че преценката му бива повлияна от селекцията на информация, извършена според някаква логика и критерии. В повечето случаи препоръките не реферират към съдържние, създадено от тези, извършващи препоръките, а се избират от огромното количество информация, налична във виртуалното пространство.

В реалния свят няма такъв аналог – всеки от нас вижда всички обекти в средата, в която се намира. Няма очила, които да крият от погледа на един колите по улицата, а от погледа на друг дърветата на същата улица. И колите и дърветата на една улица са част от реалността на тази улица и всеки, намиращ се на въпросната улица ги вижда. Така той създава максимално обективна картина на реалността в своето съзнание. Иначе би било опасно.

Ако някой, който не харесва автомобили, можеше да „изключи“ възприятието си за тях, то той не би могъл да се пази от автомобилите, защото не би ги виждал, и тогава  вероятността някой автомобил да го блъсне, докато пресича улицата, би била доста голяма. Някой друг, който пък би изключил дърветата от реалността си, вероятно би се отървал само с подутини и контузии, причинени от сблъсъка с дърво, но въпреки, че това би било по малкото зло, пак няма как да е желано и полезно събитие. Филтирането на информацията в интернет, на база персонална активност и предпочитания, обаче елиминира тази обективност, която присъства във физическия свят. Това допринася за появата и затвърждаването на така наречените „Ехокамери“, в които всеки се капсулира в реалността на собствените си предпочитния и идеи, подсилвайки ги със съвместима и допълваща ги информация, или комуникация с аналогични в идейно отношение събеседници, все повече загубвайки връзка с останалия свят. Така хората се разделят на групи, като разликите между тях се задълбочават с времето.

Ясно е, че пълна картина на „обективната“ реалност в интернет няма как да бъде получена, предвид огромният обем от информация, която трябва по някакъв начин да бъде сортирана и филтрирана. Но, както винаги, Дяволът с се крие в подробностите, в малките детайли и нюанси, които могат да превърнат една полезна услуга в троянски кон за нашето съзнание…

Възможен ли е умисъл в препоръките, които получаваме? Предвид непрозрачната логика по тяхното определяне, подобен умисъл технически е напълно осъществим и възможен. Няма как да знаем алгоритмите с кои бази данни се свързват и дали наистина боравят само с информацията за нашата активност в конкретния сайт или приложение. А това вече е смущаваща възможност, защото селектирането и презентирането на информация на база на наши лични данни, психологически особености, тайни, комплекси, проблеми, желания и т.н. може да бъде и мощен инструмент за въздействие върху нашата психика и подсъзнание. Дори и тази информация да е ограничена в контекста на тематиката на която е посветен даден сайт.

Представете си например как бихте реагирали на препоръки, съдържащи асоциации с някои ваши фобии, с материали, теми, визии, които ви дразнят, защото активират някои ваши страхове, комплекси, притеснения? Не е задължително това да се случва съвсем открито, асоциациите могат да бъдат и доста завоалирани, а препоръките усложнени, предполагащи препратки, така че чак на кликането върху третия или четвъртия линк например, да попаднете на нещо, които би задействало някаква реакция, процес или фобия в съзнанието ви?

А относно видео препоръките, като тези в YouTube например, може да се напише цяла отделна книга… Нека отново да напомня известната мисъл, че едно изображение струва повече от хиляда думи… Сред хората на изкуството и специално режисьорите битува мнението, че киното е най голямата манипулация. Представете си тогава потенциалната сила на възможността непрекъснато да препоръчваш на някого клипове и филми, на базата на познанието за неговата личност, психопортрет, статус, проблеми, поведение, особено ако си хитър манипулатор… Е, в YouTube например правят точно това. Разбира се, нещата които този сайт препоръчва в повечето случаи са от интерес за потребителите, но една или няколко мухи винаги могат да бъдат пуснати в главата, стига вратата към съзнанието да е открехната…

Препоръките могат да се използват и за внушения. Тук бих могъл отново да посоча примера с циркулиращите видеоклипове в мрежата на YouTube, спменат във глава „Сугестия“. В тях, на фона на релаксираща музика се посочват признаците, сочещи дали човек е много интелигентен. Понеже тези признаци са общи, мнозина биха се припознали в тях. Възможно е вместо това да бъдат показани и лесни въпроси.  И след като зрителят реши, че е много интелигентен(което ласкае егото му), идва ред и на частта на внушенията и във видеоклипа започва да се обяснява как живеят интелигентните хора. В много от тези клипове, става въпрос за това, че интелигентните хора са интроверти, нямали много приятели, но и нямали нужда от такива, защото за тях най важното било домът, работата, и общуването със себе си. Така човек се програмира за социална капсулация, която програма иначе би отхвърлил, ако преди това не се е бил припознал в една ласкаеща егото му категория от хора, след което внушението за социална капсулация изглежда по приемливо и неразривно свързано с внушената му принадлежност към определена категория.

Никога не можем да бъдем сигурни, защо определено съдържание ни се препоръчва от даден сайт или услуга. Без целенасочено наблюдение и анализ няма как да разберем дали става въпрос за безобиден алгоритъм, която асоциира нашите предпочитания с определен тип съдържание, или сме обект на въздействие на сложен и манипулативен софтуер, действащ според определени политики.

Докато компаниите, предоставящи подобен род услуги не се заставят да направят алгоритмите си публично достояние, доказването и избягването на подобен род внушения и манипулации за съжаление е невъзможно. Но поне можем да имаме едно наум. Така се развива имунитет.

Ето нещо, което можете да опитате – ако влезете с вашия профил в Youtube(собственост на Гугъл), загледайте се в клиповете, които този сайт ви препоръчва и помислете защо точно те са ви препоръчани. Замислете се за вашия живот като цяло, статус, работа, личен живот, проблеми, надежди и всичко останало, което ви касае и което се отнася до вас. Спомнете си, че Гугъл знае всичко за вас. Вероятно и вашите малки или големи тайни. И в този контекст помислете върху препоръките. После презаредете сайта и вижте новите препоръки. Направете това поне няколко пъти(колкото повече, толкова по добре) и вижте, дали нещо не ви идва наум. Не казвам, че непременно ще откриете някакъв зловещ заговор, насочен срещу вас, но не е изключено да обогатите представата си за характера на взаимоотношенията ви с Youtube и Гугъл.

Резултати от търсене

Резултатите от всяко наше използване на търсачката на Гугъл също са плод на неизвестна логика и алгоритми. Това означава, че всеки път, когато ползваме техния енджин, ние се доверяваме на Гугъл. Това доверие е разбираемо, Гугъл ни върши добра работа, помагайки ни в ежедневните задачи. Но нима това е достатъчно, за да решим, че Гугъл, бидейки полезен на нас, непременно е полезен и на обществото? Нека не забравяме, че добрият манипулатор също се старае да изгради  позитивен имидж пред хората, за да може, на базата на това обществено доверие, незабележимо да манипулира отделните индивиди в полза на своите планове и стратегии. А когато говорим не за индивид, а за огромна корпорации със своите както икономически, така и политически интереси, доверието едва ли е най добрия подход.

В свидетелството си пред Сенатската Подкомисия по Съдебната Власт на САЩ(United States Senate Judiciary Subcommittee on the Constitution) на 16 Юни 2019 година американският доктор по Психология Робърт Епщайн алармира за нарастващата заплаха, която представляват Гугъл и Фейсбук за демокрацията и обществото (Robert Epstein, 2019, June 16th). Той въвежда понятието SEME(Search Engine Manipulation Effect), а именно манипулиращ ефект на търсачките, който се отнася до факта, че всички резултати от търсачката на Гугъл са манипулирани според някаква политика на тази компания. Неговите основни опасения в тази връзка, изказани тогава, са свързани най вече с възможностите за повлияване на резултата от изборите в САЩ, вследствие на което корпорациите биха могли да получат контрол над политическата власт. Пак там Епщайн препоръчва индексацията на сайтовете, използвана от Гугъл, да стане публично достояние, което би намалило възможностите за манипулация при търсене.

Гугъл, разбира се, отричат наличието на някакъв умисъл в работата на техния сърч енджин и наричат тезите на Епщайн „нищо повече от зле скалъпена конспиративна теория“. (Timberg, 03/14/2017)  Но независимо дали Гугъл казват истината или не, подобни действия са напълно осъществими и са по възможностите на Гугъл. Затова едва ли е разумно да се разчита на честната дума на корпорациите, че те няма да манипулират политическите, социални и икономически процеси. Вместо това би трябвало да се изградят наджедни  механизми, които да възпрепятстват евентуални действия в подобна насока. Но за да се стигне дотам, трябва темата за риска от нерегулираната дейност на IT корпорациите да присъства колкото се може по често в обществения дискурс.

***

Представете си, че се намирате в непознат за вас град и търсите място, където да обядвате. Понеже наоколо не се виждат заведения, вие питате случаен минувач(ясно е, че днес ще питате Гугъл, но нека за момент се върнем в Lo Tech времената). Минувачът ви казва, че по втората пряка наляво има евтина и уютна кръчма, с хубава  бира и вкусна кухня. Вие отивате там, обядвате, оставате доволен/а и прекарвате времето до вечерта в разглеждане на забележителности.

Нека сега си представим, че сте попаднали на друг минувач, който ви казва, че на третата пряка вдясно има евтина и уютна кръчма, с хубава  бира и вкусна кухня. Вие отивате там и се оказвате в мрачна и мизерна дупка, пълна със съмнителни квартални типове, които ви гледат лошо. Понеже никъде наоколо не сте видели друго заведение, а сте гладен/а, решавате да рискувате. Избирате Шницел по Виенски и недружелюбният сервитьор ви донася мазна и жилава подметка, която намирисва. Бирата е топла и отвратителна. Чудите се, дали ви се е сторило, че нещо малко и бързо, напомнящо мишка, е притичало по пода. Подочувате, че зад гърба ви кварталните типове ви коментират с нелюбезни подмятания и дебелашки шеги. Чувствате се съвсем не на мястото си и решавате да си ходите, макар и гладен. След дълго чакане успявате да привлечете вниманието на сервитьора, но нямате дребни и му давате едра банкнота, в очакване на ресто. Той прибира банкнотата и изчезва.

Минава доста време но не се появява да ви върне рестото. Типовете зад вас ви гледат все по лошо и сякаш напрежението нараства, освен това започвате да усещате киселини в стомаха от лошата храна. Вбесен, решавате да прежалите парите и си тръгвате, проклинайки заведението и този, който ви е упътил натам. Прекарвате времето до вечерта в хотелската стая, често посещавайки тоалетната, поради полученото стомашно разстройство.

В тази аналогия минувачът, който ви е упътил,  разбира се, е търсачката, а кръчмите – възможните предложени решения на ваш проблем. Вторият вариант разбира се е малко вероятен, тъй като подобна търсачка едва ли би се радвала на особен успех. Но има и друг възможен сценарии:

Минувачът ви насочва към една приятна уединена кръчма. Тя се оказва малко по скъпа от очакваното и вашите пари в брой не достигат, за да си платите обяда. Няма проблем, изваждате кредитната си карта, но сервитьорът любезно ви информира, че в заведението не се приемат кредитни карти от издателя на вашата карта. Наблизо няма и банкомат. Ситуацията е доста неприятна, хората от околните маси започват да се обръщат към вас и да коментират нещо помежду си. Накрая се разбирате да оставите в залог вашия паспорт, с уговорката да си го получите обратно, щом донесете парите. Засрамен и ядосан излизате, прекарвате два часа в търсене на банкомат и след като накрая изтегляте необходимата ви сума, полицейски патрул ви спира за проверка, искайки ви документ за самоличност…

В този случай няма защо да се сърдите на минувача, който ви е упътил, тъй като той не е могъл да знае, каква кредитна карта имате вие и какви кредитни карти се приемат в заведението, следователно не е могъл да предвиди всички тези усложнения.

Но ако пък е имал тази информация, бихте имали пълно основание да му се сърдите, нали? И в духа на аналогията на търсачката с минувача, нека си припомним, че IT корпорациите притежават огромна информация за всеки от нас, така че във виртуалния свят една такава манипулация би била напълно възможна. И тя, разбира се, не би се отнасяла единствено до ситуации, съпоставими с горепосочения сравнително безобиден пример. Имайки предвид колко лесно е човек да бъде „побутнат“ в една или друга насока, от някой, който освен че го познава напълно, е и съвсем наясно с житейската му ситуация, няма как да не се съгласим, че потенциалът за краткосрочно и дългосрочно повлияване на живота на човек от страна на IT корпорациите е безкраен…

Сортиране на резултати от търсене

ук логиката е подобна на тази, при формирането на резултатите от търсенето, с тази подробност, че търсачката би поела по малка отговорност за своята дейност, ако ви презентира всички възможни отговори, но все пак подредени по нейно усмотрение.

В духа на горния пример с кръчмите, представете си трите кръчми да бъдат представени в различен ред при търсене в интернет през смартфона ви. Не бихте ли се спряли на първото предложение? Не? В такъв случай може би вие не сте от хората, които винаги се хвърлят на първото предложение, а например вследствие на вашето поведение в интернет е установено и записано в базата данни, че в 67.56% от случаите вие избирате второто предложение. Въпрос на сортиране…

Реклами

Рекламите за повечето от нас със сигурност са нещо досадно. Това е непоискана информация, която най често дразни и разсейва вниманието ни. Затова ад-блокърите са толкова популярни. Но, в случай, че още не сте си инсталирали ад-блокър на вашия браузър, то вие сте бомбардирани от всевъзможни реклами, с всякакво съдържание.

Най общо дигиталното рекламиране се дели на комерсиално и некомерсиално.

Логиката на комерсиалните реклами в повечето случаи е напълно обяснима. Например наскоро сте посетили сайт за почивки, и съвсем логично, мигащи банери с плажове, палми и цени започват да се появяват във всеки (втори) сайт, който посетите. Но дори и в този случай дяволът би могъл да бъде скрит в подробностите, в детайлите. Да приемем, че вие сте мъж и че доставчиците на реклами „знаят“ че вие харесвате блондинки. Тогава е твърде възможно в тези рекламни банери, които ви се презентират, да фигурират и знойни блондинки. Може би рекламният ефект би бил още по силен, ако се „знае“ че вие имате например семейни проблеми, защото статистиката може би сочи, че повечето мъже във вашия възрастов диапазон, при семейни проблеми са по склонни към авантюри с 34.5% в сравнение с тези мъже от същата възрастова, професионална и прочее група, които нямат такива проблеми?  Все още звучи безобидно? Да приемем тогава, че за вас също така се „знае“ че обичате хазарта, че дори и да не играете хазарт, по принцип сте хазартен тип. Тогава една реклама за почивка, към която е добавен шанс да спечелите автомобил, ако сте номер 1000 в записванията за този месец, може би би привлякла вашия интерес? Ами ако напоследък сте по изнервен от обикновеното и вашето поведение в интернет ви е издало, няма ли да е подходящо информацията за автомобила да започва с едно голямо „Удари джакпота….“

А ако си представим, че по принцип нямате намерение да ходите на почивка, но пък има изследване, което е показало, че при 27.25% от хората във вашата възрастова, професионална, семейна и прочее група се появява желание за пътуване и почивка, ако многократно са им презентирани изображения на куфари и други вещи, свързани с пътуване, няма ли да е разумно за доставчика на реклами, да направи така, че изведнъж, необяснимо за вас, да започнете да виждате реклами на куфари из сайтовете, които посещавате? Може би това би ви настроило на вълна пътуване, покрай асоциациите, които биха се появявали всеки път, когато виждате подобни изображения на куфари? Ако път решите, че все пак се нуждаете от куфар, няма ли придобивката на новата вещ да зароди във вас желание да я ползвате по предназначение? Кой знае? „Биг Дейта“?

Да, това разбира се, са произволни спекулации от моя страна. Но как можем да сме сигурни, че корпорациите имат морален кодекс, които им забранява да ни манипулират на базата на нашите лични данни, на базата на нашите желания, състояния, проблеми, страхове, опасения, склонности и т.н.?

Теоретично, границите са единствено в нашето въображение… А практически няма кой доброволно да ни каже как стоят нещата днес и какви ще бъдат те утре.

Некомерсиалното рекламиране най често е свързано с различни политически и социални кампании. При нея логиката е горе-долу същата, като при комерсиалните реклами. Доказано е, че при много политически и предизборни кампании(не само в САЩ, не едиствено при Тръмп) се извършва манипулация чрез микротаргетиране на базата на индивидуалната политическа ориентация, психологически профил, ценностна система, социален статус и кой знае още какво… Тези лични характеристики определят подхода и типа на рекламното съдържание, което бива презентирано на индивида. Дали ще бъде възхвала на даден кандидат или очерняне на противника му, демотивиране от гласуване или нещо друго, зависи от всеки конкретен случай, от конкретния персонализиран подход спрямо индивида, който е част от широкообхватната предизборна стратегия. Това е типът на модерната предизборна стратегия, взаимствала много от рекламния бизнес. Тази стратегия се налага не само в САЩ, но и във все повече страни по света.

Автоматично допълване на думите в полето за търсене

Да приемем, че вие търсите информация за австралийското куче Динго(Dingo), а корпорациите знаят, че сте в лоши отношения с жена си, защото наскоро сте посетили сайтове за съвети при проблеми в брака. Да приемем също, че те, в тон с някакъв глобален пъклен план за света, искат да ви разведат с жена ви. Тогава защо да не се възползват от възможността да ви „подшушнат“ тази идея, да ви пуснат тази муха в главата, като например след изписването на първите две букви от Dingo допълнят думата, така че да се получи Divorce(развод)?

Предполагам, че на някого това може да прозвучи доста  наивно. Но нека в такъв случай уважаемият читател помисли, дали може самият той да измисли нещо по хитро от тези привидно плоски спекулации? Не е трудно.

В крайна сметка ако мислим, че има някакъв ефект от подсъзнателните внушения, като 25-тия кадър например, няма причина да не допуснем същото и в този случай, нали? Пък и при внушенията повторяемостта е по важна от хитростта.

Автоматично допълване на сайтовете в адрес бара на браузъра

Тази функционалност предлага възможности за внушения, сходни на тези при автоматичното допълване на критерии за търсене, описани  по горе.

Напомняния

Има много видове напомняния. Например напомнянията с наш снимков материал, какви сме били и къде сме били преди даден период от време, често събуждат емоции и размисли. Отворете един стар албум и ще разберете за какво говоря. Изглежда безобидно и вероятно в повечето случаи е. Но все пак бихме ли искали някой, по негово усмотрение и желание да ни насочва вниманието и емоциите в избран от него момент?

Друг тип напомняния могат да се отнасят до това да отидем да гласуваме. По време на избори едни могат да ги получат, а други не. Кой решава – Гугъл или друг монополист. Как решава? Тайна.

Може ли това да се отрази на резултата от изборите?

Да.

Подбрани новини

Тук отново става въпрос за непоискана информация, като при рекламите и препоръките. Или в случай, че такава информация е поискана, става въпрос за съгласие с това, алгоритъм да определя кои новини да прочетем, и кои не. Това може да представлява постоянно и методично въздействие върху съзнанието и подсъзнанието на индивида. Мисълта една компания да сглобява реалността на индивида, според своето си усмотрение и преценка за конкретния индивид, е най малкото смущаваща.

Току що отворих Google приложението на телефона си(което правя все по рядко) и се загледах в новините, които това приложение ми презентира. Въпреки, че повечето от тях изобщо не ме касаеха, неволно асоциирах някои моменти от тях(било то отделни думи, фрази или изображения) с факти от моя живот, като тези асоциации не бяха задължително приятни.

Естествено, аз, както и всеки друг, съм отговорен за своите собствени асоциации.

Непоискани мейли, спам

Както предполагам при повечето хора, спамът в мейла ми попада в папката за спам и аз изобщо не разбирам за него. Случвало се е някой мейл от нов контакт също да попадне там, което понякога ми е причинявало проблеми. Случва се и обратното, спам мейли редовно и методично да попадат в inbox папката, което ме е карало да се запитвам, на какъв принцип Google решава кой мейл е спам и кой мейл заслужава моето внимание. В тази връзка наскоро се запитах защо мейл от някакъв домейн, изглеждащ като разбъркани с миксер букви и цифри, и призоваващ ме да спестя пари за собственото си погребение, не е сортиран като спам, а напротив, Google е решил, че трябва да го видя, докато същевременно решава, че съвсем нормално звучащ мейл адрес на нов контакт трябва да отиде в папката за спам, без изобщо да бъда известен за това?

Чрез спам-а могат да се пращат всякакви послания и внушения до съзнанието и подсъзнанието. Там дори няма нужда съдържанието да се вкарва в някакви формални рамки, както е при рекламите. По всяко време можете да получите всякакъв спам от дълбоко законспириран домейн, какъвто беше случаят с мейла, споменат по горе, за пестене за собственото ми погребение. Въпреки, че този мейл бе оформен като реклама, мнозина биха определили неговото съдържание като травматизиращо. И понеже е малко вероятно реклами с подобно съдържание да ни бъдат презентирани от някой популярен доставчик на реклами, като Google Ads например, спамът по мейла остава добър начин за по фриволни методи на въздействие, прикрити зад анонимността.

Възможни умишлено предизвикани проблеми в работата на дадена услуга или софтуер

Умишлено предизвиканите проблеми в работата на дадена IT услуга или софтуер могат да се отнасят до ограничена функционалност на дадена уеб услуга или приложение поради неплатен лиценз например, но технически е напълно възможно редица спънки и проблеми и странности във функционирането, забавяния на работата и пр. да бъдат умишлено програмирани като функционалност, с възможност да бъдат активирани или деактивирани при даден потребител или група от потребители. Колкото по сложен е даден софтуер, толкова повече възможности има за създаване на малки или по големи проблеми в работата с него, както и такава умисъл да бъде прикрита зад всевъзможни детайли и условности.

Представете си, ако боравите със сложна програма, при която постоянно се получават някакви дребни проблеми, например понякога да се налага да натискате даден  бутон два пъти или пък понякога програмата да се срива и да губите информация, и това да се случва за дълъг период от време. Това не би ли повлияло на вашето психическо и емоционално състояние, на вашата концентрация и на вашата продуктивност? Не би ли променило неусетно отношението ви към работата, която извършвате?

***

Този списък с примерни въздействия не претендира да е изчерпателен, идеята му е само да покаже, че подобна злоупотреба е напълно възможна. Хоризонтът на възможните въздействия е безкраен, на теория всяка интеракция в дигиталната сфера може да бъде използвана за някаква манипулация или да е част от едно по всеобхватна манипулативна стратегия. Тъй като засега няма начин да разберем на базата на какви критерии и логика функционират тези услуги на IT корпорациите, няма как да приемем на доверие уверенията от страна на техните представители, че те са пазители на някакъв морален и етичен кодекс, а не негови рушители. Докато техните алгоритми си остават непрозрачни и са фирмена тайна не би трябвало да вярваме на нито една дума на корпоративната пропаганда.

За да бъде едно подобно на гореизброените внушения ефективно, първото условие е то да е постоянно и методично, да се повтаря редовно. Иначе не би произвело траен ефект в съзнанието ни и бързо би било игнорирано и забравено(освен когато не става въпрос за момент на психическа уязвимост за индивида). Второ, то трябва да се представя по различни информационни канали, от различни източници и в различни форми. Затова споменатите по горе методи могат да не се използват поотделно, а съвместно, в търсене на синергичен ефект.

Нека за момент си представим, че Гугъл иска да ни накара да ядем, да кажем мушмули. Гугъл, бидейки напълно информиран за нашия начин на живот, психологичен профил, здравословен статус и оттам наясно с евентуални наши възможни здравни проблеми, които биха могли да се развият, решава да ни насочи вниманието към такъв възможен риск. Да допуснем, че теглото ни е малко над нормата. Та следващият път, когато влезнем в профила си в Ютюб например, Гугъл би могъл да ни препоръча смущаващ филм, за рисковете от наднорменото тегло, които биха могли да доведат, да кажем до инсулт.

Това би могло да ни мотивира да потърсим в търсачката на Гугъл или Ютюб информация как да отслабнем. И тук, voilà, в резултатите от търсенето, на първо или второ място, услужливо да ни бъде поднесена информация за това, как според най новите изследвания мушмулите имали изненадващо добър ефект в намаляването на теглото.

И това да се повтаря по различни начини, отново и отново. Мушмулите да се появяват и в друг контекст, като резултат на различни търсения, да ни се набиват в подсъзнанието непрекъснато, докато постепенно не ги включим в менюто си.

Може би на пръв поглед това звучи малко вероятно или дори глупаво на някои. Може би и примерът е малко елементарен, но неговата задача е просто да илюстрира възможното. Можем само да предполагаме за степента на изтънченост на манипулациите, които биха могли да бъдат създадени на подобна база, можем да предполагаме за тяхната многостранност, асоциативност, подмолност и комплексност, плод на достижения в психологията и социологията, които вероятно дори не са станали публично достояние.

Вероятно един добър начин да се осъзнае потанциалът за въздействие на тези средства и канали върху човешката психика и поведение е читателят да си представи, че е на мястото на Google, и сам да се опита да съчини собствен многостранен сценарии за психическа диверсия с определена цел спрямо индивид(или група) с даден психологически профил и житейски статус. Опитайте се да бъдете креативни, може да е забавно.

***

В книгата си „Всички Лъжат“ (Stephens-Dawidowitz, 2017)  сътрудникът на Гугъл – Сет Стивънс-Давидовиц се спира най вече на способността на Гугъл за придобиване и анализиране на всевъзможна социална информация, което той представя като позитивен момент и начин за подобряване на функционирането на обществените институции и порядки, както и път към разбиването на редица социални митове и погрешни схващания. Евристичните похвати за извличане на заключения и корелации от сравнително непредставителна информация, постъпваща в търсачката на Гугъл, които са описани в книгата, безспорно са много интересни и вероятно надеждни. Но книгата анализира единствено информацията, постъпваща в полето за търсене на търсачката на Гугъл. Ако към тази информация добавим всичко останало, постъпващо на сървърите на Гугъл всяка секунда, чрез многобройните и приложения и услуги, вероятно би трябвало да се напишат още стотина книги. Но дори и да се напишат още много книги, най важното е много вероятно да остане умишлено ненаписано.

Разбира се, възможността да се получи моментна снимка на състоянието на обществото, както и информация за обществените тенденции във времето е изкушаваща. Това вероятно би имало позитивен ефект върху функционирането на институциите, предотвратяването на престъпления, подобрение на здравеопазването и какво ли още не. Но това крие и много проблеми от морален, философски и етичен характер, за някои от които Сет Стивънс споменава. Използването на лична информация би могло да доведе до дискриминация по всевъзможни признаци, промяна на културата, както и на изчезване на демокрацията изобщо. Освен това, ако придобиването на лична информация се смята за нещо полезно, то докъде може да се достигне в тази област? Безспорно, най точна и подробна информация за обществото би имало тогава, когато в домовете са инсталирани всевъзможни камери и сензори, както също и по самите тела на хората. Днес технически това е напълно осъществимо. Но на подобен сценарии винаги досега се е гледало като на кошмар и антиутопия. Дали човечеството би било съгласно да жертва своето лично пространство в името на някаква обещавана сигурност? И доколко в такъв случай може да се говори за сигурност, при положение че такъв ред ще предполага безусловното доверие в една управляваща каста, привилегирована с всякаква информация за статуса и личното пространство на хората? А ако към това добавим и знанието на тази каста за  биологичните, психологическите и социални положения, обуславящи поведението на личността и социалните процеси, вече става плашещо. Демокрацията и човешките права биха ли могли изобщо да съществуват при подобни условия?

Опитите за увеличаване на реда и предвидимостта в обществото и дори природата, отвъд някаква, да я наречем оптимална величина, няма ли да доведат до умъртвяване на живота, на жизнеността, спонтанността, вярата, надеждата, амбицията и волята, на „живеца“ и енергията, които тласкат човека да върви напред и да еволюира, привлечен и омагьосан от неизвестното, предстоящо да се разкрие?

Когато човек започне да чете роман, той не отгръща на последните страници, за да види как историята свършва. Именно неизвестното го кара да прелиства страниците на книгата с нетърпение и то поддържа неговият интерес до края. Кой тогава би искал предварително да знае всичко в книгата на собствения си живот? Кой би искал да живее в стерилно и математически изчислено „общество“, в което няма свобода, спонтанност и поне мъничко магия? Изобщо има ли място за Индивида в такова „общество“, има ли място за неговите чувства, мечти, надежди, планове, копнежи, радости и разочарования? Дали бихме били готови да заменим всичко това със „знание“ и „наука“? Кавичките тук са неслучайни, защото истинското знание е недостижимо, а изводите от частичното знание, с което човек разполага, биха могли да бъдат опровергани от друго знание от по висок порядък. Представата, че Земята е плоска също е била „знание“. То се заменя с друго знание, при което Земята вече е с кълбовидна форма. Двата типа „знание“ са несъвместими, те предполагат коренно различни концепции и начини на мислене. Как можем да сме сигурни, че залитането в крайности, към което ни тласкат технократите, заслепени от безкрайния поток на данните, не е просто един тесногръд фундаментализъм, докато истински важното остава скрито и неуловимо, и само малцина  могат понякога, само може би за един кратък миг, да зърнат неговата сянка?