Боро май се беше разболял,
макар температура да не бе вдигнАл.
Гърло, гуша те подути бяха,
и малко нещо го боляха.

А мислите препускаха в главата,
в ритмика добре позната,
криволичеха и се препъваха,
една друга се настигаха и спъваха.

В тоз момент, както Боро си стоя,
телефонът иззвъня.
На екрана името стоеше,
стар познат туй беше.

-Ало, Боро, как си брат?-
продума отдалече тоз познат.
-Да кажа, че съм аз почти добре,
било е нявга и по зле.

-Ех, такъв е той живота,
всеки тегли си хомата-
прозвуча изстрадал тон,
от боровия телефон.

-Имам грижи и проблеми,
и твойте сигур са големи-
тъй проплака тоз познат,
с тон, на минорни нотки тъй богат.

После мрачно продължи:
-Да мисля аз не мога, разбери,
мислите в главата се преплитат,
всички в глас един крещят и викат.

Боро сепна се той нещо,
даже стана му горещо.
А приятелят не спираше,
думите в главата му набиваше:

-И де да беше само това,
проблеми имам със щитовидната жлеза!
Трябва изследвания да си пусна,
положението да не изпусна.

В Боро веч изнервен беше,
гушата му бе подута и го тя болеше.
Ами ако не бе вирус обикновен, банален,
ами проблем ужасен, хормонален?

В тоз момент, както си стоя,
отнейде нещо изтрополя.
Шумът разцепи тишината,
история съседска и добре позната.

-И друго още има брат-
набиваше зловещо тоз познат,
-На тебе сал ще доверя,
че хич не мога аз да спя!

-Всяка нощ, ти си представи,
се събуждам точно в ТРИ!-
Боро вече се потеше,
нали и той трудно спеше!

-Пък новините като аз чета,
не идат хубави неща!
Каквото има то ще става,
всеки да се приготовлява!

-Живота хубав той свършИ,
сега ще трябва то да се търпи!
но да не продължавам с моите проблеми,
знам, че и твоите са големи!

Троп! Отново чу се от тавана,
сякаш да се подчертае тази драма!
-Хайде, чао, бегай, спи,
пък ако ти е кофти, ми се обади!

Каза тоз приятел и затвори,
и остави Боро с грижи нови.
Чувстваше се Боро уморен,
дано със съня да нямаше проблем.