Из града Боро имаше дела,
и реши да се разходи той пеша.
Пролет топла беше,
и всичко из града цъфтеше.

По главната Боро си вървеше,
търпата по нея тя течеше.
Изведнъж се Боро сепна, спря,
необичайна гледка той видя.

Три човека, взаимно непознати,
като заковани стояха те, егати.
в един момент, като в заигравка,
в телефоните се взираха за справка.

Какво страннно съвпадение,
Боро бе във недоумение,
но нейсе, с бодрата походка,
продължи той своята разходка.

По друга улица трамвай се чу,
Боро оказа се във дежаву,
по напред момче едно,
в телефона се взираше като дърво.

Боро просто той подмина,
нали на улицата имаше мнозина.
Но дълго Боро не трамбова,
и гледка той съзря, позната, но и нова.

Мъж и жена, отново във синхрон,
извадили бяха своя телефон.
сякаш в тоз момент,
насочвани бяха от невидим диригент.

Туй непонятно беше нещо,
на Боро чак станА му то горещо,
реши тълпата той да заобиколи,
пътя си на тиха улица да продължи.

Боро тиха улица намери,
и мигом се озвери!
Сал двама души бяха там,
и те в телефона се взираха без срам!

По дяволите! – Боро си казА,
тупаница да им метне, той си пожела!
От тез наслоения градивни
обзет бе Боро от емоции негативни.

Качи се Боро във трамвая,
на таз серия да сложи края.
На две спирки парка бе,
отмора сред пролетните цветове.

В парка Боро влезна с радост,
но очакваше го нова гадост!
И там някаква мома пътя му запираше
и в телефона си се взираше!