Когато Боро той не спеше,
в нощта овце броеше,
но след някакъв един кошмар
нощем бдеше той за адска твар!

В сън неспокоен чудовището се яви,
и започна зловещо да грухти.
Таз твар бе грамада,
пръкнала се в мрачен кръг на Ада.

Приличаше таз твар ужасна,
и на тиква, и на свинка бясна,
с вонята и не можеше да се привиква,
на прасе вонеше, и на гнила тиква.

Криви бивни и стърчаха от устата,
от там слуз оранжева течеше към земята,
зурлата пръхтеше с тежък зор,
Боро бе фиксиран със стъкления взор.

Бе видно, че таз твар е хищна и свирепа,
в менюто и абсолютно беше и човека,
това корпулентно същество,
просто предпочиташе месо!

На врата лента трикольорна му стоеше,
флага роден туй май беше,
но оцапан с лиги, слуз и тиквени петна,
грозна гавра с родната страна!

Всъде беше локви, корени и кал,
тоз двор бе печално опустял,
всичко бе то оглозгано и изорано,
дърво едно стоеше само.

-Какво си ти сега?-
едва изрече Боро през уста,
а съществото зловещо изгрухтя:
-Това съм аз, Властта!

-Тук е моята страна,
аз решавам всичко в ней сега!
Къде какво да се изрови,
какво да се сече, какво да се изтрови.

-Тук дървета много няма май –
Боро реши да не си трай,
-Нито храсти и цветя,
не виждам даже и трева.

-Така харесва ми на мен,
звярът беше разярен,
-Кажи си ти без бой,
от кой род си, от кой сой?

-Аз съм само Боро,
и тръгвам си оттука скоро!-
Боро той се сгорещи,
и вече препоти.

-Ще си тръгнеш ти нанай,
таз почва от тор нужда има си комай!
-свинята се изказа
и остри бивни тя показа.

-Дели се той, светът човешки,
на господари, и на пешки,
писано е, господарският отбор,
да тъпче тези, що са тор!

-Ти щом от род не си,
права човешки нямаш, разбери!
Ти си просто матриял,
с теб ще наторя аз мойта кал!

-И какво очакваш ти да порасте?-
Боро кършеше ръце.
-Как какво, тикви, то е ясно,
за друго няма нужда, няма място.

-Всеки цвят и всеки храст,
с бивните си изкоренявам аз!
Мойто царство ней клозет,
тука има кочина и ред.

И грухтейки, тази тиквена свиня
към Боро втурна се с озъбена уста!
Побягна Боро, бърз като пожар,
да избяга от таз ужасна твар.

Зад него свинята си грухтеше,
закани люти тя редеше:
-Дори и да избягаш, мръшляшка твар,
аз ще бъда във всеки твой кошмар!

-Ще те преследвам ден и нощ,
дорде останеш ти без мощ.
Тогаз ще те стъпча във калта,
и “Победа!” аз ще изгрухтя!