Боро очите си отвори,
и се мигом ококори.
Бързо той ги тях разтърка,
окото може то да се обърка.

Но светът не се смени,
пейзажът продължи да си стои.
Сякаш беше в тронна зала,
зад него останал бе портала.

Огромни колонади,
и водопади във каскади.
Таванът обсипан със звезди,
а райе червено-бяло стените то краси.

На Боро туй не се понрави хич,
видно беше, че е кич.
Но друг кич, по голям,
стоеше в центъра, за срам.

В средата, като кошмарен блян,
издигаше се статуя на Ку-Клукс-Клан.
На главата бяха светнали очите,
а кура му насочен бе към висините.

Факли в залата горяха,
в полумрака сенките трептяха.
Боро беше той на мнение,
че се готви жертвоприношение.

И май далеч от истината той не бе,
ку-клукси качулати носеха ковчег с ръце.
Жена във него беше,
и като дрогирана стоеше.

Носеха я към олтар голям,
под статуята на Бога Ку-Клукс-Клан.
Що за изверги зловещи,
Боро се облещи.

Ковчега до олтара го довлякоха,
жената я съблякоха.
Извадиха тържествено куровете свои,
а Боро сви юмруци, готов за бой.

Но куровете им готови те не бяха,
уморено си висяха.
Що следва ясно беше,
какво групата кроеше.

Секс екзекуция,
чрез масова полюция!
Изглежда туй тука бе на мода,
наместо ешафода.

Що за сатанински ритуал,
Боро беше побеснял!
Видно бе, че не му се нрави,
но какво можеше да се направи?

Туй бе гнева на човека малък,
за богатите той просто залък!
Но Боро беше от малцината,
дето вярваше във камъчето във машината!

Казано е, малки камъчета по земята
могат да обърнат те колата!
Макар арогантността богата,
да надървила е кур към небесата!

Но ку-клукс-куровете висяха те между краката,
и сочеха директно към земята.
ПочнАха да ги търкат на високи обороти,
но и това не проработи.

Изведнъж обади се жената,
бараше се тя между краката:
-Хайде скопеняци,
нямате ли курове, ташаци?

-Дорде чакам нечий да се вдигне,
утрото вече ще пристигне,
може да сте най богатите мъже,
но няма кой да ме ебе.

Тя бе с физиономия позната,
доста змийски беше и сурата.
Змияния, имперска Месалина,
готова наведнъж и за мнозина.

Но преди някой да отрони даже стон,
чу се шум, нахлу се то със взлом!
Гигантски паяк механичен,
завинтен долу стърчеше кур епичен!

Имаше познато нещо в тази твар,
туй бе главата на известен техно-цар.
Пръск бе това, Кюлотон,
киборгизиран като роботрон.

Само главата бе му останАла,
тялото му, погълнато беше от метала.
Да ебе беше тръгнал той на поход,
блестеше в погледа му електронна похот!

Всички спряха чекиите си да бият,
от шубе пожелаха да се скрият.
Мигом, в таз секунда, в този час
проехтя метален глас:

-Бягайте, вие импотенти,
не ви бива за таквиз моменти,
с моя техно-кур няма то проблем,
с милиони ампера е зареден!

-На Змияния и блеснаха очите:
-Пръск, а с какво заредени са мъдите?
-Със сперма замразена, технология позната,
но сега чрез лазер е готова и подгрята!

-Сперматозоидите да бъдат плодовити,
обогатени са със витамини, електролити,
спермата да не се пък развали,
консервант добавен има, даже три.

В момента спермата е активирана,
за дейност заплодителна, и то масирана,
защото днес света нужда има от това,
от още много белички деца!

-На теб Змияния оказвам чест голяма,
квотата ти е 5 и половина милиграма!
Сперма активирана и подобрена,
да ти надуя аз корема!

-Слушай Пръск, на тебе няма да угаждам,
дърта веч съм аз да раждам,
мога техно-кура ти да тествам със мерак,
ако батерията му тя не свърши пак!

-Ако за деца досаждаш, както се разбира,
ще наредя на Императора да те екзекутира,
шалтера ще ти дръпне,
и от тебе повече не ще се нищо пръкне!

-Змияния е права, не на назе тия –
маската свали си перчемлия.
-Пръск, редуцирай своя спермогенератор,
нареди самия Император!

Боро се оцъкли и дъха му спря,
Император Гръмп самия бе това!
Далаверика велика той направи,
но кура си – едва ли.

-Че Змияния е лакома, аз знам това,
куровете налапва ги като змия.
Но не ще и позволя сега
да снася повече деца.

-Но не изпадай в мъка ти дълбока,
за теб поръчали сме друга стока.
Епщайн пукнА, но още имаме доставчици чудесни,
на путки свежи, путки дъхави и пресни.

-Тях ти ще заплодиш,
генома човешки за да подобриш!
Още малко потърпи,
генераторите засега си изключи!

В робо-паяка нещо иззвуча,
проскърца, после сякаш си замря.
Просветнаха диоди в него май,
мина той в режим стенд бай.

Тогаз всички кура свой си оставИха,
и маските си те свалиха!
Видно май си отдъхнАха,
Ясно стана кои там бяха:

Кюлотон Пръск, за него веч е ясно,
Нацифил Гейтс бе там и се чувстваше прекрасно,
Кенеф Крезос беше без своята бонбонка,
дет путката и е кат джунглата на Амазонка.

Марк Съкърбърг също там стоеше,
и Мета планове за ебане кроеше.
Наличен беше и Сурат Пичкай,
изглеждаше, сякаш му се то пикай.

На Бугъл шефа мислеше той нов проект,
потребителите да ебе с изкуствен интелект.
Туй бяха домакините имперски,
имаше и иностранци, друговерски.

Да започнем с Макарон,
Невропарада водеше кат Наполеон.
Стимулиран с Допел Херц,
над него стърчеше господина Мегахерц!

Сал до кура стигаше му Горга Минетони,
готова ташаците да лапне кат бонбони!
Курсула Лайнен, лилипутка друга,
стоеше до своята подруга.

Лайнен беше дърта баба,
но знаше че Макарона по таквиз си пада.
Виснал Орган и той бе тука,
надяваше се нещо да изчука.

Марк Путе, педерландски педерас,
по Гръмп изпаднал бе в захлас.
Клиър Фармър самата беше той баналност,
надаше се на англосакска солидарност.

Но шубе го беше че на Гръмпа не му и пука,
и здраво ще му го начука.
Там бе и злия цар Пуака,
владетелят на северняшката клоака.

Имаше и елементи
от други континенти.
Кур-Кат-Клюн бе сред тез момчета,
предупреден да не вади много своята ракета.

И накрая, но не по власт и сила,
едра фигура бе се извисила.
Това бе друг страшен властелин,
Си Ебейджин, мълчалив и невъзмутим.

С Гръмп любов и омраза ги свързваше, делеше,
не е ясно, кой кого ебеше.
Но според всеки познавач,
Ебейджин бе мълчаливия ебач…