Отново вечерта се възцари,
и тръгнА Боро той да спи,
настани се до своята жена,
лека нощ и пожела.

Утрото дойде, слънцето изгря,
Боро лениво се прозя,
“Добро утро” каза, то се знае,
и отиде да се изпикае.

В спалнята Боро се върнА,
а жена му към него тя се извъртя,
Боро от ужас изкрещя,
та това бе главата на свиня!

Изгрухтя зловещо Тиквосвина:
-Сега аз съм твоята бамбина!-
благодарение на магия, чародейство,
ний сме веч образцово, примерно семейство!

-Ще живеем цивилизовано сега,
в името на свинеобщността,
с безотговорността си ти дотук,
от днес ще бъдеш друг!

-Забравяш за предишния живот,
в новия ще има много труд и пот,
забравяш кой някога си бил,
все едно отново ти си се родил.

-Забравяш и за предишната съпруга,
от днес съдбата ти е друга,
животът ти семеен, досега познат,
се заменя със свинематриархат!

-И тука няма край и давност,
в семейният съюз, съпружеската вярност,
в живота скромен, в страх от СвинеБога,
в усърдие и труд до пълна изнемога.

-Кой си ти, туй го аз решавам,
ризата усмирителна ще ти надявам,
тя е в твоята глава,
в нея бъркам, както си реша.

-Досега беше егоист тотален,
а от днес труженик си всеотдаен,
за себе си да мислиш не ще посмееш,
сал за другите ще се трудиш и живееш.

-Ще бъдеш родител отговорен,
за децата загрижен и достоен,
затуй трябва да се вразумиш
и бърже мен да заплодиш!

Демографска мисия имам аз сега,
деца от теб да пръкна във нощта,
решено е, ще стане то,
с любов или със зло.

Инак не ще намериш ти покой,
накрая ще стигнем и до бой,
но ясно да ти е, келеш,
че задължен си ти да ме ебеш.

И след таз тирада изгрухтя свинята
и разтвори си краката!
Боро се закашля, почна да хрипти,
щеше да се задуши!

Пред очите то му причерня,
и той на себе си казА:
-Смъртта иде тя, аз зная,
нека на тоз кошмар тя сложи края!

Но Провидението се то смили,
и отвори Боро той очи.
Слънцето огряваше спалнята сега,
а от свинята нямаше следа.

До него беше благоверната съпруга,
вместо неква твар ужасна друга.
Отде ли тоз кошмар се взе,
мамка му и прасе!