Боро пълнолетие навърши
и реши в живота нещо той да свърши,
израснал бе на село,
но към града се хвърли смело.

На гърба имаше една одежда,
и насочи се към квартал Надежда,
там леля стара, но кокетна
даваше под наем стая с тоалетна.

Боро нямаше той пачка,
не му достигаше стотачка,
но в панталона имаше играчка,
и разликата надяваше се да избачка.

Лелята бе дърта кака,
гонеше тя шейсетака,
но с поглед жаден, макар привидно благ,
тя фърли му мерак.

Казваше се Магдалена,
и с балкон щедър бе тя надарена,
а изпод късата пола,
се тресяха сочните бедра.

Устните надути кат домат,
от Ботокс или друг препарат,
напомняха у тва моме
на зурла на прасе.

Боро хич не беше кух,
имаше той усет, нюх,
и за кура уж неволно се побара,
да подскаже той за авоара.

Алчен блясък заблестя,
в очите на дъртата сега,
и реши да пусне му фъндък,
започна тя със пазарлък.

-Младежо, да ви кажа в този час
много чакат те след вас,
но меко имам аз сърце,
за тоз дето твърдо отблагодарява се добре.

-Госпожо, аз доброто не забравям,
страстно се отблагодарявам,
шанс ми дайте в този час,
благодарността си да излея аз.

Устата на мадам се наводни,
но намери сили да се пазари:
-Младежо, за таз стотачка е нужен зор,
да се овършее трябва моя заден двор.

Боро бе специалист голям,
та отговори той без срам,
-Мадам, моят вече почна да се дърви,
но притеснявам се да няма кЪрви.

Госпожата се усмихна тя широко
-Човече млади, аз поемам го дълбоко!
да го чуя искам аз как пляка,
в моята клоака!

Боро се малко погнуси,
но си каза – Карай да върви,
нужда имам от квартира,
пък и курът трябва да се той тренира.

Той други думи не хаби,
и кюлотите бърже и свали,
на нещо замириса му сега,
на риба ли, ил на пастърма?

Боро одърви се със хъс,
при вида на тоя целулитен гъз,
космат бе леко, но нямаше проблема,
Боро не бе ебал от десет дена.

Госпожата каза – Чакай ти секунда,
потопи го първо в мойта шунда,
но най напред сега,
дай го в моята уста!

С финес Боро и го пъхна,
а мадам дълбоко тя въздъхна,
-Твоят кур е на куровете Цар,
за мен огромен Божи Дар!

От устата хищна на госпожата Пиги,
стекоха се дълги лиги,
но прелюдията бе дотука,
кура Боров запълни бърже таз пролука.

Госпожата забълбука, замуча,
кура плъзгаше се в нейната уста,
даже сливиците инспектира
и продължи надоле, без да се запира.

Госпожата посиня, взе да агонизира,
Боро кура тръгнА да си прибира,
истина бе, а не фикция,
че госпожата е получила асфикция.

-Жива ли сте вий мадам?
Боро страх изпитваше голям,
че може да я задушил,
преди дори да се е изпразнИл.

-Не познавах аз
тоз велик екстаз!
изгъргори госпожата,
дорде лиги стичаха се по гърдата.

След което разтвори си бедрата,
и разкри растителност богата,
а насред тази гъстота,
от нейде бликаше боза.

Младежо, няма да се скриеш,
от извора трябва ти да пиеш,
не бива да се маеш, чудиш,
за таз квартира трябва да се трудиш.

На Боро малко му се то догади
от тез гъсти вади,
но пък припомни си чешита,
че с яденето идвал апетита.

Смелост Боро той събра,
дъх дълбок пое сега,
но го малко достраша,
и за миг се спря.

Но прегладняла госпожата,
го дръпна мигом за косата,
и главата му навря
в своята обрасла пещера.

-Ей, келеш, ако си на мнение,
че имам аз търпение,
грешиш много, разбери,
затова по добре лижи!

Боро се закашля и задави,
помисли, че ще се удави,
изпадна много във уплаха,
а дебели косми лицето му деряха.

-Мадам, моля, по полека,
с мен бъдете нежна, мека,
че ако пукна аз сега,
не ще ви нивга задоволя!

-Млъкни, ти твар жалка,
аз съм твойта строга господарка,
за да спиш в креват,
ще ме лижеш до откат!

Но след пауза кратка
отслаби госпожата свойта хватка.
Боро жестът той разбра
и да работи почна със уста.

И тука няма то бъзик,
Боро добре боравеше с език.
Не бе толкоз строга госпожата вече,
дори още по обилно се разтече.

-Браво, добър си ти лизач,
да видим що чиниш кат ебач!
Каза властно госпожата,
и повдигна му главата.

Боро, жаден бе за отмъщение,
но готов също за сношение!
Докрай разтвори нейните крака,
и със злоба той и го навря!

От таз нечовешка сила,
госпожата изрева като Годзила,
но Боро я ебеше той за трима
и прошка нямаше да има!

А госпожата тя горката,
пяна и излезна на устата!
Боро я чукаше със бесен жар,
беше се превърнал в звяр!

-Стига, спри се, моля те, момче,
че инак яко ще се мре!
се примоли госпожата,
вече между двата свята.

Боро бе като разгонен бик,
бе във своя нечовешки пик,
но все пак се осъзна,
че не биваше да пукне тя.

-Ако топа фърли госпожата,
ще спя на улицата, на земята,
ако искам таз квартира
таз не бива да умира!

Боро той се спря,
и на госпожата и казА:
-За пет минути аз ще спра,
после продължаваме в гъза!

Госпожата се надигна и съвзе,
размърда своите крака, ръце
и рекна: Благодаря ти аз, момче,
искаш ли кафе?

Боро бърже той и отвърнА:
Бира дай една,
че от таз ебня, както се разбира,
човек се лесно дехидратира.

Госпожата втора не чакаше покана,
и каза: Имам Ариана.
За да е по добре гъзирана,
купувам само бутилирана.

Боро просъска със презрение:
-Туй пикня е, по мое мнение!
Но нищо, ти я донеси,
и двора за взлом си приготви!

При тез думи госпожата засия,
щот гъза я засърбя!
Макар ебана да бе до изнемога,
за ней ебнята беше дрога.

Гъза и даже почна да пулсира,
изкушена бе за бутилка бира.
Но си каза: Оставям го за после туй,
щом в хола днес ме чака хуй!

Боро не я кара много тя да чака,
решил бе да не протака.
-Госпожо – рекна – мома сте вий юнашка,
наведете се за задна прашка.

Магдалена гъза си тя разтвори,
и Боро и го той отпори.
Ревна Магдалена тя завчас,
от болка, но и от екстаз!

Гъзът и взе да се тресе
досущ като желе!
Боро двора заден вършееше със жар,
като страстен градинар!

От устата лига и протече,
а отзад вече я напече!
От тековете бързи анала и прегря,
да го охлади трябваше с вода!

Боро не искаше да спира,
но в движение поля го с бира.
Кипна бирата, пара се вдигнА,
но прегряването намаля.

Изведнъж кура му усети спазъм,
туй бе аналния оргазъм,
Магдалена кат животно тя ревеше,
всяка сланина по нея се тресеше!

И неговият ред настъпил бе сега,
и той я сграбчи за коса,
и и рекна: Кучко лапай,
само малко ти почакай!

И тъй в нейната уста,
гейзер страшен изригнА,
но за ней не бе проблем,
бе като ванилов крем.

И само малко след това,
тази достолепна госпожа,
изгъргори нещо с пълната уста,
но Боро, той веднага я разбра!

Добрата госпожа
винаги подкрепяла е младежта,
и без пари дори, сал зарад добрия тон
Боро тя дари с подслон!

Тъй Боро в столицата стъпи,
но туй не бе края на плановете скъпи,
нещо в главата му се то въртеше,
амбициозни планове кроеше…