Боро гладен не стоеше,
защото госпожата добре я той ебеше,
той я хранеше със кур,
а тя него с хляб и конфитюр.

То е ясно, то се знае,
гладна мечка хоро не играе,
и таз мъдрост е позната,
че храната прави борбата.

Но макар стъпил в столицата скоро,
амбицията налегнала бе Боро,
искаше от живота нещо по така,
не сал путка стара и храна.

Затуй той за портиер се цани,
куфари да носи без покани,
хотелът бе на висота,
достоен за всяка българска звезда.

Един ден късмета му се усмихнА,
пред хотела спря ТеслА,
излезна от нея костюмиран господин,
той в правителството беше с чин.

Хей, момче, ела насам!
Бакшиш давам аз голям!
Гъза ме нещо той сърби,
просто само ти го почеши!

Боро малко се смути,
мъжко дупе нещо не върви,
но какво пък, все е дупка,
и на предразсъдъците той каза чупка.

Това бе достолепен господин,
дори си носеше и вазелин,
Боро бързо той го втъкна,
и мигом той се плъзна, хлътна.

Господинът с дрезгав рев,
се насираше от кеф,
ташаците му се люшкаха между колената,
с Боро направо разглобиха те кревата.

-Момче, имаш ти талант,
каза възрастният франт,
в политиката място ще ти аз намеря,
ще направиш кариера!

Боро неповярвал на късмета свой,
приветства бърже тоз развой,
и рекна той на онзи чичко:
-Господине, за Родината готов съм аз на всичко!