И тъй, за тоя психо-микс,
настъпи ден, наречен Хикс,
Боро се облече официално,
да се тагне тривиално.

Такси поръча за галерия “Димана”,
таксидижията таман бе застъпил смяна,
погледна го с преценка обиграна,
и заговори с предпазливост най голяма:

-Господине, вий изглежда сте от класа,
но без компания сте за украса,
ако искате емоции голями,
да ви закарам аз при фини дами?

На Боро винаги му се ебеше,
кура негов никога не спеше,
и му хрумна за релакс,
пътьом да го втъкне той на макс.

Но нещо май го домързя,
и той даже се прозя:
-Не, мерси, мързи ме да го вадя,
по късно мога да ти се обадя.

Боро стигна Арт Галерия “Димана”,
влезна през вратата, право във капана.
Вътре пълно беше с хай персони,
педераси, кифли и кокони.

Висяха и някакви картини,
но посетителите предпочитаха “Мартини”.
Боро взе си чаша вино,
и застана пред пейзаж във морско синьо.

Нужда няма тука да се споменава,
че Боро с камери се наблюдава,
нейде, в зала, тънеща във полумрак
наблюдатели взират се във всеки знак.

Дорде Боро се опитваше да не заспи,
мома във синя рокля ненадейно приближи.
-Господине, вижда се от тук сега,
че бездънна е вашата душа!

Боро сепнато се той обърна,
и момата с усмвика му отвърна.
Нищо особено, кифла някаква, да Еба,
не ставаше и за еднократна употреба.

-О, защо госпожице, мислите така,
че така дълбока е моята душа? –
попита Боро вторачил той очите,
в подплънките, заместващи гърдите.

-Виждам, обичате безбрежна синева,
и аз във синьото намирам красота!-
каза кифлата и ръце протегна,
на роклята си синя тя така наблегна.

Рокля синя вие притежавате,
но за друго май не ставате! –
Боро отегчено промърмори,
с надежда разговора да затвори.

Но подготвена бе тя момата,
за подобна грубост непозната,
инструктирана бе от психолози,
на случая залагаха големите залози.

-О, виждам, имате проблем,
вий във детството сте наранен!
И живеете във този свят,
кат отявлен социопат!

Боро веч се разядоса,
идеше му май да я халоса,
но владееше се той бетон,
и отвърна във приличен тон:

-Да, кифло, социопат съм аз,
но ти не си във час,
ако кур си просиш си дотук,
върви се пробвай ти при друг!

-Вий господине, сте разкрит,
вий сте просто паразит!
Оная работа си веете сега,
дорде хората порядъчни гледат своите деца!

-Бързо трябва да се осъзнаете,
инак горчиво ще се каете.
С безотговорността вий спрете,
и бързо вий ме заплодете!

-После ще встъпим ний във брак,
със живота вий да влезнете във крак,
забравете порочната ебня,
истинската радост е в очите на вашите деца!

Така момата приключи таз тирада,
сигурна, че повела е парада,
че Боро тя го е стреснАла,
и доста объркАла.

На Боро хрумна му идея някаква забавна,
дори рекли бихме даже и ебавна,
и си придаде вид твърде притеснен,
сякаш имаше проблем.

-Права вий сте ненагледна,
от срам не мога да се аз погледна,
затова давайте сега,
да направим бързо ние тез деца!

Погледът на момата светна,
-В дъното на галерията има тоалетна!-
каза припряно това моме,
готово веч да се ебе.

Казано е мъдро нещо,
желязото се кове, докато е горещо,
затова готова бе момата,
бързо да запретне си полата.

Да изпълни бойната задача,
само с няколко разкрача,
готова бе да забременее и роди,
затуй партията бе обещала и пари.

При мисълта за парите вече се възбуди,
соковете и текнаха кат луди,
тя хвана Боро за ръката,
и го повлече към вратата.

-Хайде бързо във кенефа,
да си направим ние кефа!-
устата и със слюнка се изпълни,
с мангизи момата щеше да се тя напълни.

Боро се усмихна под мустак,
и бърже и направи знак,
бикините да си свали,
за да може да я заплоди.

Ни гъз имаше тя, ни баджак,
но Боро се одърви той все пак,
при мисълта за предстоящата шега,
с кръв кура му масивно се наля.

-Огъзи се, моме ти юнашка,
ще те почна аз на задна прашка!
каза Боро с властен глас,
като меч наточил вече своя праз.

Момата се подведе,
и с готовност се наведе,
Боро само чакаше това,
със злоба и го той набичи във гъза!

Момата тя зловещо изрева,
и замалко не умря,
рукна кръв, даже и лайна,
но Боро той не спря!

-Кучко, ето ти деца,
ще заченеш ти в гъза,
а после програмата богата,
ще продължи в устата!

-Мож да не харесва ти това,
но знай, семейството има си цена,
ти ще бъдеш мойта благоверна кучка,
моя ще е всяка твоя дупка!

Момата ронеше сълзи,
-Моля те, имай милост, спри,
знам, че за пари се лакомих,
но греха си вече аз платих!

Боро беше назлобял,
но все пак го хвана жал,
тя беше просто марионетка,
с Партията той имаше сметка.

-Хайде отваряй си устата,
свършваме във позата позната,
поискай компенсация богата,
от господаря ти – Свинята.

И така Боро се изпразни,
знаеше, че някой другаде се дразни,
тайнствените наблюдатели,
веч заклети неприятели.