Кендра Чери (Kendra Cherry) 30 Юли 2021
Многозадачността изглежда чудесен начин да свършим много наведнъж, но изследванията показват, че мозъкът ни не е толкова добър в справянето с множество задачи, колкото ни се иска да си мислим, че е. Всъщност някои изследвания показват, че многозадачността може да попречи на производителността ни, като намали нашата способност за разбиране, внимание и цялостна производителност.
Каква е причината многозадачността да бъде такава спирачка за нашата производителност? Когато правим няколко неща едновременно, може да ни се струва, че спестяваме време, но това, което става е, че бързо пренасочваме вниманието и фокуса си от едно нещо към друго. Прескачането от една задача към друга може да затрудни фокуса и концентрацията, както и да доведе до умствени блокажи.
Многозадачността се отразява сериозно на производителността. Нашите мозъци нямат способността да изпълняват множество задачи едновременно – когато мислим, че изпълняваме няколко задачи, мозъкът ни вероятно просто превключва бързо от задача на задача. Фокусирането върху една задача е много по-ефективен подход поради няколко причини.
Тези, които вършат повече задачи едновременно е вероятно да са по разсеяни от хората, които се фокусират върху една задача в даден момент. Обяснението се крие във факта, че по навик многозадачните персони постоянно се пренасочват към нова задача, непрекъснато променяйки фокуса на вниманието си, което струва усилия на мозъка.
Някои изследвания показват, че тези, които се занимават с повече от една задача едновременно по принцип са по разсеяни и могат да имат проблеми с фокусирането на вниманието си, дори когато не работят върху няколко задачи наведнъж.
Макар че може да изглежда в противоречие с общоприетото схващане, ние сме склонни да работим по-бавно и по-малко ефективно, когато изпълняваме няколко задачи. Многозадачността води до това, което психолозите наричат „разходи за превключване на задачи“ който термин визира негативните ефекти, които идват от превключването от задача на задача. Такива „разходи“ биха могли да се изразят например във забавено работно темпо, поради повишеното умствено изискване, което е свързано с превключване от едно нещо на друго.
Промяната на фокуса ни също така ни пречи да разчитаме на автоматично поведение, за да завършим задачите бързо. Когато сме фокусирани върху една задача, която сме изпълнявали и преди, можем да работим на „автопилот“, което освобождава умствени ресурси. Превключването напред-назад заобикаля този процес и в резултат на това ние сме склонни да работим по-бавно.
Многозадачността се управлява от изпълнителни функции в мозъка. Те контролират и управляват когнитивните процеси и определят как, кога и в какъв ред се изпълняват определени задачи. Има два етапа на процеса на изпълнителен контрол:
Преминаването през тези етапи може да трае само няколко десети от секундата, но може и да започне да се увеличава, когато хората превключват многократно напред и назад. Това може да не е голям проблем, когато сгъваме пране и гледаме телевизия по едно и също време. Обаче, ако сме в ситуация, в която безопасността или производителността са важни, като например при шофиране в натоварен трафик, дори част от секундата може да се окаже критична.
Многозадачността може да намали производителността ни и да ни направи по-податливи към грешки. Изследванията показват, че учениците, които изпълняват няколко задачи в клас е вероятно да имат по-нисък среден успех (и често им отнема повече време, за да свършат домашната си работа).
Същото важи и за възрастните. Едно проучване от 2018 г. установява, че по-възрастните хора е вероятно да правят повече грешки, докато шофират, ако същевременно извършват и други дейности.
Правенето на няколко различни неща наведнъж може да наруши когнитивните способности, дори при хора, които имат опит в това. Всъщност изследванията показват, че хората са склонни да надценяват способността си за многозадачност, а тези, които практикуват това, най-често нямат необходимите умения, за да бъдат ефективни в условия на многозадачност.
Хроничните „многозадачници“ са склонни да проявяват повече импулсивност от своите връстници и е по-вероятно да омаловажават възможните рискове, свързани със справянето с няколко неща наведнъж. Също така изглежда, че те имат по-ниски нива на контрол и се разсейват по лесно.
Ограничени когнитивни ресурси имат връзка с този ефект. Няколко мрежи в мозъка си взаимодействат, за да ръководят нашето поведение, когато се стремим да изпълним дадена задача. Това поведение включва:
Когато сме ангажирани с няколко задачи задачи наведнъж, това може да доведе до когнитивни грешки. Например ние можем да не успеем да пренебрегнем странична информация, което би довело до увеличаване на нашата разсеяност.
Изследването не изяснява връзката между многозадачността и мозъчната функция. Възможно е хроничната многозадачност да променя мозъка с течение на времето, което да доведе до повече разсейване и проблеми с вниманието, или може да се окаже обратното, че хората с тези черти са по-склонни да извършват повече задачи едновременно.
Негативният ефект на хроничната, тежка многозадачност може да бъде пагубен за умовете на подрастващите. На тази възраст мозъците са заети да формират важни невронни връзки. Недостигът на внимание и постоянното разсейване поради различните информационни потоци може да има сериозно и дългосрочно отрицателно въздействие върху начина, по който се формират тези връзки.
Някои изследвания показват, че хората, които се занимават с мултитаскинг при използването на медии(използвайки повече от една форма на медия или технология едновременно), може да са по-добри в интегрирането на визуална и слухова информация. В едно проучване участниците на възраст между 19 и 28 години са били помолени да попълнят въпросници относно тяхното използване на медиите. След това участниците са изпълнили задача за визуално търсене, със и без звук, с цел да посочат кога даден елемент променя цвета си.
Изявените „мултитаскъри“ се представили по-добре при търсенето, когато в задачата е бил включен и звукът, което показва, че са по-умели в интегрирането на двата източника на сензорна информация. Но когато звукът липсвал, мултитаскърите се представили по-зле от останалите.
Ако смятате, че многозадачността се отразява негативно на живота ви, е възможно да направите някои промени, които ще увеличат вашата производителност и ефективност. Следващия път, когато се окаже, че изпълнявате много задачи, направете бърза оценка на различните неща, които се опитвате да постигнете. След това определете върху коя задача трябва да се съсредоточите първо. Опитайте се да:
Работата по една задача може да ви помогне да станете по-продуктивни и може да направи всяка задача по-приятна.
Да, може да бъде вредна. Многозадачността може да намали способността ви да се фокусирате, да увеличи чувството на стрес и да изостри импулсивността. Това също може да влоши представянето ви на работа или в училище, което може да доведе до допълнителни негативни чувства и тревожност.
Това означава, че както повечето от нас, мозъкът му не е настроен да работи върху множество сложни задачи едновременно. Ние се представяме много по-добре, когато се фокусираме изцяло върху едно нещо.
Трябва да помислите дали наистина сте в състояние да изпълнявате няколко задачи, преди да го добавите към автобиографията си. Имаме склонност да надценяваме способността си да изпълняваме много задачи и дори хората, които смятат, че са квалифицирани в тази област, често правят грешки или работят неефективно.
източник:
Още няма коментари. Бъдете пръв!