Цветовете и световете на съня постепенно избледняват. През процепа на клепачите ми се процежда утринният полумрак. Тишина. Има още малко време за сладка дрямка преди събуждане. Нещо изтрополява по тавана. Не, няма време за дрямка. Мисълта, как съседите винаги изтрополяват щом първите мисли нахлуят в съзнанието ми, ме разсънва окончателно. Мога да остана да се излежавам още малко, но тропотът от коп…тата им вече развали медитативния сутрешен покой преди окончателното събуждане. Покой, който при мен често е източник на прозрения и вдъхновение за началото на деня. Но в днешно време прозренията вече май са вредни. Те вредят на обществото и на авторите им. Сещам се за мисълта на Сталин – “Идеите са по опасни от оръжията. Щом не позволяваме на хората да имат оръжия, защо тогава им позволяваме да имат идеи?”. Така или иначе, вместо с вдъхновение започвам деня си с… благопожелания.

Шумът в ежедневието най често разсейва облака от протомисли, нагласи и усещания, преди той да изкристализира в нещо по осезаемо. Шумове могат да бъдат всякакви – например тропот по тавана, пускане на водата в тоалетната на горния етаж, особено ако в този момент ние сме в нея, звук от бормашина, обаждане по телефона, което се оказва спам или просто грешка или дори иззвъняването на телефона на съседите. Освен това детски глъч, центрофугиране на пералня, бучене с неясен произход и така нататък. Шум може да бъде и жената, която си тръска чаршафите на балкона на отсрещния блок. Шумът се проявява най вече ако в тези явления съзрем някаква система или синхрон между тях самите, както и синхрон с това, което правим. Някаква връзка между нас и обичайните неща, която задава вътрешния ни (невротичен) ритъм. Може би.

Защото шумът се чува, ако имаме слух за него. Ако го възприемем като шум, а не като информация или музика, например. Или като тишина, т.е. да го игнорираме. Значи, шумът може да бъде и вътре в нас.

В долния ляв ъгъл на монитора от вчера непрекъснато ми излиза предупреждение за студено време. Cold weather warning. Добре, предупреден съм.