Сън един сънувах
за приказна една страна,
после дълго аз умувах
за властта на мъдростта.

Таз страна бе малка, но красива
със море и планини,
на нация свободолюбива,
устремена към сияйни висини.

Цар велик я управлява,
със екип от учени глави,
ликът божестен нацията огрява
като слънцето блести.

Там всеки мястото си знае,
и за друго не ламти,
от малък знае да си трае,
и излишно не шуми.

Завист няма, ни борба,
всеки труди се смирено,
и с благодарност взима той това,
което му е определено.

Едни къщи имат и палати,
а други сал риза на гърба,
има бедни, има и богати,
но всички обичат те труда.

Всеки за каквото той е учил,
така отдава свойта дан,
дори да не е сполучил,
не потъва във излишен блян.

Всеки семейство той си има
и отглежда си деца,
но ако няма той любима,
царят продава му жена.

Демографска криза няма там,
защото ако деца не щеш
избор има то голям
все джанки, киселици нейде ще ядеш.

Ако двама си не пасват,
царят другарски дава им съвет,
в лоша връзка те да не угасват,
че живота не ще бъде им наред.

Така мъдро е решено,
всеки да е половин човек,
и със свойта половинка несъмнено,
стават цяло в семейния проект.

Царят грижовен е настойник,
и на морала пазител е голям,
всеки който не е покойник
с радост следва неговия план.

Царят мъдър всичко вижда,
погледът му минава през стени,
и никой не мърмори, не завижда,
щот стените имат и уши.

Ако някой има твърде много,
за свойто социално положение,
царят приятелски, но строго,
го призовава към дарение.

Царят неуморно, денонощно,
за народното единство бди,
и на отцепниците доста мощно,
отрежда заслужени съдби.

Но тайната велика ще издам,
за темелите на този ред,
щото царят, даже силен и голям,
не може да огрее той навред.

Обаче той владее хорските сърца,
и хорските очи, юмруци и уши
те навред му служат в таз страна,
затуй духът народен никога не спи.