Малките камъчета обръщат колата

1. Системата, във всички нейни аспекти и проявления, в т.ч. икономика, бизнес, социум, култура и т.н. е моделирана и работи като машина. Тя е технократична по характер.

2. Бидейки машина, системата моделира хората също като машини, които имат определена функция. Тя игнорира човека като автономен съзнателен субект, притежаващ вътрешен живот, и го свежда до биоробот с определена функция.

3. Тъй като машината се състои от различни части, които трябва да работят в съзвучие и синхрон, по аналогия хората са разделени на касти и им се налага определен ритъм и начин на живот, според кастата или функцията, която изпълняват.

4. Поради гореизложеното системата влиза в противоречие с органичния характер на живота, с известни и неизвестни фактори и сили, които го формират. При хората това се проявява най вече като борба за автономия, свобода, справедливост и смисъл.

5. Системата наблюдава поведението на индивидите, анализира го и упражнява различни типове въздействия спрямо тях, от реклами и препоръки в интернет, до повишение или  уволнение в службата и понякога дори до запознанство с “подходящ” брачен партньор според социалния инженеринг. Тези въздействия не трябва да предизвикват подозрения за умисъл. Социалният инженеринг трябва да се извършва прикрито, поне засега, което предполага създаването на “матрица”, имитация на живота, условията и обществото, желани от хората.

6. Поради все по сложните и взаимосвързани, понякога противоречащи си механизми на системата, дори един  малък проблем някъде може да се отрази върху по обхватни подсистеми, да има силен резонанс и смущаващ функционирането на системата ефект. Причина за такъв проблем може да бъде действие или отказ от подчинение дори от страна на обикновен човек. Това може да породи различни процеси, трудни и скъпи за управление и потискане. Така “шумът” в системата се увеличава. Нека не забравяме, че системата е сложна и нестабилна структура, защото се състои от органични хора на различни нива, които са вградени в неорганична матрица.

7. Неподдаването на въздействията на системата от страна на индивида може да доведе до спадане на цената на различните инструментални методи и подходи за въздействие, може да повлияе на стойността на техните “акции”. Тогава се пукат балони, пренадути от нереалистични очаквания за ефективност на методите. Развиват се конфликти, взаимни обвинения и оправдания, търкания и боричкания, в които проличава хищническия характер на системните агенти, поради който те могат да се изправят едни срещу други. Получава се “Ефектът на доминото” и “Матрицата” започва да се разкъсва. Върхушката може да се раздели на лагери.

8. Това функционерите на системата наричат “хаос”, но всъщност именно тогава хората имат най голяма свобода и възможност за повлияване на системата в по хуманна насока. Подобно състояние е “прозорец” за промяна на курса към по човешки идеали, които да заместят технократичните. Единствено провалът на технократичните методи може да доведе до рехуманизация на системата, когато вакуумът, породен от този провал се запълни не с нови методи, а с ценности и принципи.

9. Ето защо действията на отделния, “малък” индивид са от огромно значение. Те могат да бъдат “снежинката” която предизвиква лавината, водеща до “креативна разруха”. За тази цел хората трябва да се информират за целите, естеството и похватите на системата, както и за същността на тези, които работят за нея. Без илюзии. Само тогава ще се формира това общественото съзнание, което ще задръсти с многобройни проблеми и ще зацикли тази технократична и антихуманна система, обслужваща манията за власт на елитите!