Все повече ни се пробутва идеята, че колонизирането на Марс е най естественото нещо, което човечеството трябва да направи и което ще направи. Че това е безалтернативната задача, предопределена от Прогреса, която ще бъде изпълнена независимо от нейната цена и трудност. На по недоверчивите от нас, дръзнали да запитат защо, се отговаря като на малки и глупави деца, на които търпеливо се разясняват очевидните житейски факти – “За да станем мултипланетен вид!”, “Да имаме резервна планета за да не измрем като динозаврите, ако астероид удари Земята и заличи живота на нея!”.

Наскоро пък Джеф Безос изказа още една идея в подобна насока, но този път касаеща Луната. Според него било възможно да изнесем цялата индустрия на земния спътник, а Земята да станела райска градина.

Наистина сериозни и необорими аргументи. Въпреки, че съм сигурен в това, че нощем много хора не ги хваща сън от болезнения факт, че все още нямат резервен имот на Марс, където да се спасят от евентуален катаклизъм на Земята, би било разумно все пак се опитаме да вникнем по дълбоко в смисъла на дръзновената мечта да станем “мултипланетен вид”. Нека да започнем с аргумента за “резервната планета”.

За да може Марс или друга планета да се превърне в “нов дом” за човечеството, то е необходимо човешката популация там да не бъде зависима от Земята по никакъв начин. Това означава на планетата да има поне най необходимите ресурси, явяващи се предпоставка за индустрия, икономика, агрикултура и производство, преработка на храни и други сфери на дейност, необходими за живота и цивилизацията. Най важният фактор обаче, който се явява база и основа на гореизброеното, е на планетата да има има годна за дишане атмосфера. Без наличие на атмосферен въздух е немислима каквато и да е автономия на човешката популация.

Кратка справка в интернет освежи моите познания по въпроса колко време е било необходимо атмосферата на Земята да се насити с кислорода, отделян от бактериите в океаните. Останах леко изненадан от отговора, понеже бях останал с впечатление, че този период е бил по кратък. Но фактите са, че са били необходими около 2.5 МИЛИАРДА години за да се насити земната атмосфера с кислород, позволяващ развитието на многоклетъчни организми. Това означава, че дори и при култивиране на някакви пригодени за условията на Марс ГМО бактерии, ще трябва да се заредим с доста търпение, преди да можем волно да напълним дробовете си със свеж марсиански въздух.

Какви биха могли да бъдат тези бактерии, които да са способни “бързо” да наситят марсианската атмосфера с кислород, особено при положение, че на Марс няма не само океани, а и каквато и да било вода на повърността, освен може би под формата на малко лед по полюсите. Ще могат ли бактериите да оцелеят и да се развиват на суша при крайно неблагоприятни за живота условия, изложени на високата марсианска радиация, при много ниски температури и ниска плътност на атмосферата? И ако все пак отговорът е едно хипотетично да, то тогава тези не по малко хипотетични бактерии дали биха могли да наситят марсианската атмосфера с кислород в ускорени срокове и във времеви диапазон, смислен за човечеството?

Дори и някак си, въпреки всичко, процесът на оксигенация да може се ускори хиляди пъти, пак би ставало въпрос за период, измерим ако не с милиарди, то поне с милиони години. Само да напомня, че съвременният човек съществува едва от 100 хиляди години, а цивилизацията – от около 10-15 хиляди години.

Т.е. аргументът за “резервната планета”, дори и в най добрия и оптимистичен сценарии, няма да е валиден още много милиони години. И тъй като такъв период е извън обхвата на човешкия времеви контекст, този аргумент очевидно е безсмислен.

Сега нека помислим и върху изкусителната идея на Джеф Безос, призоваваща ни да изнесем цялата земна индустрия на Луната, за да може Земята да станела райска градина. Колкото и това да ни звучи примамливо, все пак някак си изглежда леко нереалистично. Първо, нека си представим какъв трафик би трябвало да има по трасето Земя-Луна. Става въпрос за трафик породен от нуждата от траснпортирането на суровини към заводите на Луната и необходимостта от доставяне на произведените стоки на Земята. Колко товарни ракети ще са нужни за целта, колко гориво, колко космодруми, колко персонал, за да може да се снабдява цялата планета Земя със стоки от Луната? Всеки ден, ежедневно! И какво би било оскъпяването на стоките поради космическите цени на космическия транспорт?

Разбира се, като предпоставка трябва да приемем, че лунните фабрики ще бъдат напълно автоматизирани, без човешки работници. Обратното допускане засилва сюрреалистичните нотки на този сценарии.

Що се отнася до планетите извън слънчевата система, то там изнесените дотук аргументи важат с още по голяма сила, комбинирайки се с факта относно непреодолимия скоростен лимит от близо 300 хиляди километра в секунда, с каквато скорост се движи светлината. Тази скорост обаче е както недостижима към момента, така и крайно недостатъчна за нуждите на космическата ни експанзия. Ще са необходими десетки години само за да си разменим по едно “Здрасти” с храбрите изследователи и пионери, кацнали на планетите около най близките звезди.

Ако трябва да обобщим, то идеите за разселване на човека на Марс и в космоса като цяло са проявление на древните биологични програми, обуславящи миграцията на животинските видове към по благоприятни за живот територии. Но не бива да пропускаме като фактор и културната надстройка, а именно капиталистическата концепция за растеж, която оказва дори по голямо влияние за позитивното възприемане на космическо-експанзионистичните идеи. Във времена, в които капитализмът е гладен за растеж, но вече няма накъде да се разраства на родната ни планета, той поглежда с огромен апетит към небето, но… “Небето е високо, а Слънцето далеч”, както се пее в една песен на Клас.

Дали обаче това са основните причини поради които днес усилено се лансират подобни нереалистични идеи?

Надали. Основната причина се крие в алчността и манията за власт на свръхбогатите.

От известно време Елън Мъск е най богатият човек на света. Наскоро той стана и първият човек, достигнал богатство от един трилион долара. Не толкова известен факт обаче е, че държавнато финансиране от страна на САЩ е помогнало на Мъск в значителна степен за развитието на бизнесите му. Следвайки тази логика, стигаме до най съществената част на този пост и тя е, че въпреки огромните си богатства, не само Мъск, но и никой друг мултимилиардер няма да се бръкне в джоба и да плати със собствени средства за нещо, което не би му донесло печалба!

Вместо това той ще разчита на външно финансиране. В контекста на Марс и Космосa като цяло, такъв инвеститор би могъл да бъде само държавата. Така една непечеливша дейност, като пращането на човек на Марс например, или установяването на станция на тази планета, може да се превърне в печеливша за този, който успее да привлече държавно финансиране и превърне държавата в свой клиент.

В случая с Марс обаче, става въпрос за огромни средства, които ще трябва да бъдат изплатени от джоба на данъкоплатците и да отидат за цели, които не са от полза за обществото. От обществена гледна точка това биха били средства, които биха могли да бъдат използвани за различни социални програми и нужди, вместо да потъват в дълбоките като Космоса джобове на мултимилиардерите. Иначе казано, вместо да се решават социалните, икономически и екологични проблеми на Земята, мултимилиардерите ни предлагат да “гоним дивия” на Марс, от което те, разбира се, порядъчно ще кешират.

За такова огромно финансиране е нужна постоянна ПР кампания за настройване на общественото мнение в полза на фантазните планове на мултимилиардерите. Необходимо е възторжено да се повтаря, с визионерски плам в очите, колко е важно да се заселим на Марс, да изнесем производството на Луната, а пък суровинната база може би на астероидите, за да няма твърде голям обществен ропот срещу отклоняването на огромни средства от социални нужди към космически програми. Научнопопулярни телевизионни програми, холивудски продукции, романи, тролове в социалните мрежи, моди и т.н. – мултимилиардерите са готови да дават пари за всичко това, защото печалбата им ще е несравнимо по голяма.

А в бъдеще нуждата от ПР кампании може и да намалее. Веднъж щом се демонтират остатъците от досадната демокрация…

*изображението към поста е създадено с помощта на Chat GPT