Синьото е любимият ми цвят,

туй си е безспорен факт,

По улиците днес вървях

И много синьо аз съзрях.

Най напред изпречи ми се синя КИА,

Но по коли не мръдва ми чивия,

Туй беше джип, и то голям,

Но оставаше си КИА той, за срам.

В палто ярко синьо по подир видях жена,

Руса, или боядисана бе тя,

Поглед тя ми фърли, да ви кажа,

Аз пък изплюх се на паважа.

Шантонерка бе, от средна класа,

Става, да я опънеш ти на маса,

Но за миг представих си я аз без синьо,

И всичко то уйде на кино.

След това съзрях бачкатор в сини дрехи,

Едва ли в живота пожънал бе успехи,

Проблеснаха у мен страхове, но и надежди,

да не облека таквиз одежди.

Най накрая пред мен изникна синя бричка,

По очукана от синята ни мъничка количка,

Замислих се по принцип аз, дали

Някой ден от синьо ще ме заболи.

Ясно става от днешната разходка,

Че синьото в живота ней находка,

И пред синьото не правим реверанси,

Защото синьото някой го преплита във нюанси.