Живеем в условията на социален инженеринг. Неслучайно значението на това понятие бе подменено. Защото ако няма как да определиш и назовеш нещо, ти преставаш да разпознаваш това нещо. Ето определението за социален инженеринг, което може да се намери в интернет:

“Социалният инженеринг е манипулирането на хора с цел предоставяне на поверителна информация или извършване на действия, които са в ущърб на тяхната сигурност или на сигурността на организацията, за която работят. Това е основна кибер заплаха, която разчита повече на психологическа манипулация, отколкото на технически пробиви в сигурността.”

В това определение смисълът на понятието е сведен до манипулация и достъп до данни, с оглед преследване на лични и групови интереси, както в реалния живот, така и във виртуалния. Но самото словосъчетание “социален инженеринг” предполага, че става въпрос за конструиране на социума, т.е. на обществото. Идеята на този израз е, че социумът е продукт на планиране, на “инженеринг”, също както машината и механизмът.

Ако концепцията на социалния инженеринг разглежда обществото като механизъм, то смисълът на отделния индивид би бил той да бъде част от въпросния механизъм. Стандартизирана, идеална част. Всички знаем, че не може частите от даден вид да се различават една от друга. Няма как един размер гайки или болтове да имат вариации, защото тогава няма да могат да се използват. Гайките и болтовете не могат да бъдат уникални. Те са различни видове, размери, класове, но напълно стандартизирани в рамките на самия клас. При социалната машина същото важи и за човешките същества.

Социалната аналогия с гореспоменатите видове и класове е социалната класа или дори каста. Тези класи, или по скоро вече касти, се различават една от друга по материално и социално положение, начин на живот, образование, култура, мислене, морал и ценности. Вътре в своите рамки членовете им са повече или по малко уеднаквени. Кастите не са равноправни, те са йерархични. По висшите касти имат силно развито чувство за кастова принадлежност, докато по низшите са атомизирани, те са “обърканото стадо” според Чомски. По висшите касти са добре организирани в защита на своите интереси, които предполагат запазване на статуквото, чрез контролиране, потискане и експлоатация на низшите касти. Такъв контрол предполага манипулация, несправедливост, дискриминация, машинации и лицемерие. Оправданието за антисоциалните методи, чрез които се поддържа този несправедлив ред, е че само така може да се осигури функционирането на социалната машина и нейното усъвършенстване.

Докъде достига този контрол? До все по дълбоко. Той е факт при безличната институция, но се персонализира при съседа, колегата, чиновника, съдържателя на кварталното заведение, дори понякога при партньора. Отделните индивиди се обвързват чрез икономически, материални, социални, емоционални, семейни и прочее зависимости, в тях се вменяват “ценности” и съответната колективистична идеология. Инсталират се “прозрачни тавани”, прикрити бариери пред вертикалното социално изкачване. Манипулацията и внушенията през дигиталните платформи на база на личните данни, психопортрет, житейски статус и т.н. представляват част от съвременните лостове за контрол и психологическо програмиране. Целта е несвободата, несправедливостта и експлоатацията да се възприемат като дълг и култура, като принадлежност и сигурност. Като безалтернативни и неизбежни. Така висшите прослойки контролират низшите чрез инфилтрация, манипулация, индоктринация и принуда. Привидно продължаваме да живеем в “демокрация”, но демократичните принципи и механизми или са с променена функция, или са сведени просто до ритуал.

Технологичната революция усили степента и дълбочината на контрола до най съкровените области на личността и човекия живот. Това вече е необходимо за оцеляването на системата, предвид механистичния и характер и увеличаването на сложността и взаимосвързаността на отделните и компоненти. Едно малко несъответствие някъде може да причини големи проблеми в цялата система, така както когато една част на двигателя престане да работи, това се отразява на функционирането на целия двигател.

Ако трябва да обобщим, социалният инженеринг се простина нашироко и надълбоко. Той моделира социума и индивида. Той определя и ролята и съдбата на индивида. Или поне има това за цел, която постига в по малка или в по голяма степен. Социалният инженеринг е свързан с психологическото програмиране, което се опитва да инсталира плана и ролята, предопределени за дадения индивид, като негови собствени ценности, мисли, идеи и желания. В тази ситуация всичко е от значение, дори това, което е съкровено и лично. Особено то.

Например семейството и личният живот. В условията на социален инженеринг те не могат да бъдат оставени извън контрол. Не бива да се допуска междукастова дифузия, както и нежелани взаимодействия между партньори, които могат да създадат социални усложнения. Затова при социалния инженеринг личният живот става уравнение, по явно или по задкулисно решавано от “експерти” с оглед “оптималното” функциониране на социалната машина и елиминация на евентуални рискове за нея. Така семейството от жив духовен и емоционален съюз между свободни личности, се превръща в мъртва идеологическа клетка за дресирани човешки бройлери, чийто основни задачи са да бачкат, за се възпроизвеждат и да отглеждат поколението си. А и да съдействат за вкарването в “правия път” на тези, които не желаят да бъдат бройлери и част от “рояка”, контролиран “отгоре”. Тези човешки бройлери са зависими, несвободни и индоктринирани. В по малка или по голяма степен те са лишени от критична мисъл, морал, достойнство, чест и свобода. Както и от обич и лоялност. Вместо това те имат ИДЕОЛОГИЯ, гарантираща лоялност единствено към системата. Те са програмен продукт на социалния инженеринг.

Но не всички човешки същества са съвместими със социалния инженеринг. Не всички могат да бъдат програмирани, така че да се откажат от своята личност в името на “комфорта” и “сигурността” на робството и безсъзнателното съществуване. И точно тези хора са проблем за системата. Не е необходимо те да са мнозинство, за да рухне този ред. Достатъчно е да са критична маса. Понякога дори съпротивата на един единствен човек може да доведе системата до сътресения. Ако този човек защитава общочовешките ценности и права и съпротивата му е публична, тя излага на показ античовешките императиви на социалния инженеринг, който в своята безизходица все по брутално и безпардонно разкрива своята същност и осветява отделните си функционери. А това не може да не създаде вълни, които да мотивират други индивиди към действие. Системата нарича такива хора “вируси” и хвърля всичко срещу тях. Но ако такива индивиди устоят, те показват, че човешкият Дух стои по високо от психологическите методи на програмиране. Че човек не е просто биологичен алгоритъм, както технократите ни внушават. И тогава “акциите” на тези методи падат, психопрограмистите губят своя авторитет и доверието, с което се ползват. Така постепенно се разбира, че те са проблема, а не решението. Защото днес системата се базира не на ценности, а на методи. И когато методите не работят, рухва и системата, падат рамките, оковали органичния живот, който се простира далеч отвъд разбиранията на механистичната парадигма.