Всъщност, точно това е въпросът. Във времената на изкуствения интелект и автоматизацията за хората не остава дейност, която да не може да бъде извършвана от машини. Голяма част от интелектуалната дейност в техническата сфера вече може да бъде автоматизирана, което ще намали нуждата от образовани и квалифицирани кадри и ще промени характера на професиите, все още непревзети от изкуствения интелект. Но интелектуалният и творческият труд все повече ще се превръщат в привилегия за малцина. Пазарната логика ще изтласква човека от областите, предполагащи мисловна дейност и креативност към такива, свързани най вече с физическия труд. А физическа заетост ще съществува до момента, в който роботизацията не се окаже по рентабилна в сравнение с човешката работна сила. Роботите идват. И то на все по ниски цени.

Какво ще прави човекът тогава? Какъв ще бъде смисълът да се учи, да се следва в университет, да се придобиват знания и умения, да се стартира бизнес, в свят в който всичко това вече няма икономически смисъл? Всяка интелектуална професия ще бъде инфилтрирана и постепенно превзета от изкуствения интелект, който ще бъде използван повсеместно и за всичко. Същото важи и за творческите дейности и изкуството. Какъв е смисълът да напишеш книга, ако Chat GPT може да ти генерира по добра книга за секунди? И ако все пак я напишеш, как ще докажеш, че книгата е твое авторско произведение и че изкуственият интелект не е “ударил едно рамо”? Културата постепенно ще се превърне в дигитално генерирана сянка на самата себе си, докато се обезсмисли напълно. Що се отнася до бизнеса, всеки бизнес модел може да бъде копиран, клониран и вследствие на това фалиран. Така идеологията на “свободния пазар” ще работи изцяло в полза на корпорациите, които на практика ще наложат условия, които изобщо няма да бъдат пазарни. А тоталитарни. Край и на свободната икономическа инициатива. Край и на “дясното”. Но такъв ред би бил безкрайно далеч и от комунизма.

Физическият труд вероятно ще остане последната възможност за препитание на населението в условията на частна(корпоративна) собственост върху средствата за производство и интелектуална дейност(ИИ), което ще превърне обществата в прекариатска маса от наемни работници. При тези условия демокрацията изобщо не би била възможна, както и човешките права. Ще настъпи корпоративен дехуманизиращ технофашизъм, дистопия. Дори не феодализъм, а робовладелски строй, свеждащ съзнанието на човека до това на мухата еднодневка. Механичното изпълнение на монотонни задачи не предполага наличие на особено развито съзнание. Единствената възможна реалност, продукт на днешната капиталистическа идеология и технологичния прогрес. При такъв тоталитаризъм заетостта вероятно ще се поддържа изкуствено, чрез забавяне на роботизацията, за да се избегнат сривове и катаклизми. Но накрая ще се автоматизира и физическият труд.

Тогава по голямата част от човечеството ще се превърне в излишна човешка маса. Вероятно подлежаща на унищожение.
Печелившите от тази технократска революция дали ще се превърнат в “Богове” живеещи в някакъв свой комунизъм, или ще се роят на враждуващи лагери, борещи се за власт едни над други? Втората възможност е далеч по вероятна, защото именно тя е следствие на приматската логика, според която елитите днес задвижват процесите към дистопичния край. А именно, логиката на Властта. Властта не като необходимост, не като духовна изява, не като загриженост, дълг и ангажимент, а като примитивен нагон и потребност от най древни времена, който нагон се оказва пагубен в условията на технологичния прогрес.

Има ли алтернатива?

Надявам се. Но, ако има алтернативата, то тя би била в това съзнателно да определим какви искаме да бъдем и как искаме да живеем, вместо да оставим борбите за доминация и печалба да ни моделират и тласкат по пътя, описан по горе. А тези борби ще престанат, когато има консенсус за това. Когато средствата за производство и интелектуална дейност станат обществена собственост и подлежат на обществен контрол, на базата на изградена ценностна система и култура за боравене с тях. Когато техния продукт се разпределя справедливо, с оглед на социалния баланс, визия за бъдещето и хармонични ценности, а не както е момента, според силата и интереса на привилегированите.

Но това днес се нарича Комунизъм. И не се приема за реалистично.

Тогава дистопията остава единствената реалност.