Всички сме чували за дълбоката държава. Това е “термин, използван за описание на хипотетична или реална скрита мрежа от влиятелни фигури, действащи независимо от демократично избраното правителство, за да прокарват собствени цели и политики”.

Но терминът “дълбок народ” бе непознат за мен до миналия август, когато през една топла морска вечер, в приятелски разговор пред бунгалото със съдържателя на комплекса от бунгала, той ми довери, че както имало дълбока държава, така имало и “дълбок” народ. Стана ми любопитно какво този човек имаше предвид под въпросното определение. С напредъка на вечерта, както и на изпразнените кенчета от бира, тази негова концепция постепенно ми се изясни. Ставало въпрос за националноотговорни и стойностни хора, които представлявали “държавнотворческия” компонент от народа, благодарение на който държавата съществувала и се развивала. Обикновените хора, според моя събеседник, били почти като добитък, и трябвало да бъдат водени и направляни, дори понякога против волята им.

Представителите на “дълбокия народ” били свързани в мрежа и действали координирано и съгласувано. Те обикновено притежавали бизнеси или заемали някаква обществена позиция, но имало и обикновени хора, предани на “каузата”. Така чрез съвкупни действия от най различен характер те повлиявали на развитието на държавата и обществото. На настоятелния ми въпрос кой определя политиката и стратегиите на този “дълбок народ”, има ли той някакъв център и ръководство, моят събеседник отговаряше уклончиво.

За мен беше ясно, че това, което той наричаше “дълбок народ”, аз го определях като “социален рояк”, заимствайки термина от Игор Шнуренко, който го използва в книгата си “Хакнатият човек”. Тоест съвкупност от хора, свързани чрез различни зависимости и идеология, и координирани от определени олигархични центрове, с оглед постигане на социален и политически контрол и влияние. Един вид общество в обществото, което чрез организирани и координирани стратегии и действия налага своите интереси над останалите, или по скоро налага интересите на своите господари в техните тоталитарни стремежи. Един вид привилегирована(някъде само зависима и идеологизирана) социална каста, изпълняваща функция на социален контрол в полза на олигархичната власт и някакво евентуално задкулисие. Тази каста, точно според концепцията на Ноам Чомски, се опитва да поддържа мнозинството в състоянието на “обърканото стадо” чрез различни социологични, психологичния икономически, кулурни и прочее въздействия. Използват се и стратегии свързани със социалния инженеринг, така че да се предотвратят обществени развития, нежелани от олигархията. Неминуемо Дълбоката държава има нужда от такъв “Дълбок народ”, защото иначе нe би могла да упражнява социален контрол единствено от върховете. Контролът слиза в низините и се реализира в обществото именно чрез вербуване в полза на олигархията и социална инфилтрация на всички обществени нива. Така че не само политикът може да отправя лъжи и внушения, съседът или колегата също би могъл да бъде негови уста, очи и уши, къде поради липса на избор и зависимост, къде поради изгода, надежда и амбиция. Или и двете. В такова контролирано общество умират свободата, справедливостта, истината, доверието, морала, закона, солидарността, спонтанността… Те се заместват с идеология, лъжа, манипулация, разделение и принуда.

Но да се върнем на разговора с моя “домакин” сред бунгалата, в топлата лятна нощ. Там, където нашите идеологически и ценностни различия постепенно се оформяха във засилващи се контрастни щрихове. В неговите аргументи аз все повече съзирах недемократични и тоталитарни нотки, докато в мое лице той вероятно виждаше неспасяем либераст, с който напразно си е загубил вечерта. Но въпреки непреодолимите различия, за мен той си оставаше добър и отруден човек, който се бори за оцеляване чрез трудоемката си и неблагодарна дейност, свързана с отдаване под наем на стари бунгала. И който се грижи за бандата обикалящи наоколо котки, както с храна и подслон, така и с осигуряване на ветеринарна грижа при нужда. Що се отнася до котките, по тази тема двамата определено имахме повече сходства в сравнение с политиката, социологията и философията.

Когато ваканцията ни свърши се разделихме приятелски, с евентуалната идея другото лято с жена ми да отидем пак там. Надявам се да намерим свободни бунгала. Обичаме това място заради спокойствието, гората, лежерната атмосфера. И котките.