И тъй, да помислим ний, другари,
що са роби, що са господари,
дали родили са се под различен знак,
кого Природата е правила с мерак?

Дали тоз, що днеска е на власт,
и за нея бори се със страст,
роден бил под благородната звезда,
пък подвластния някъде в калта?

Властникът с туй ще е съгласен,
дори би бил направо гръмогласен,
в защита на своето рожденно право,
да държи юздите наши здраво.

Но нима туй му е съдбата,
да ни държи цял живот юздата,
нима нивга не ще отстъпи той,
на друг претендент, дори със бой?

Всичко ще си дойде на мястото тогаз,
легенда нова ще се сътвори завчас,
как призваният праведно се възцарил,
а предишният пък недостоен бил.

Нима много тука са людете,
чийто деди не пасли са овцете,
а се хранели със сребърна лъжица,
наместо от дървена паница?

Дали вяра да държим в душата,
че властта обича народа и земята,
че нейното господство,
пропито е от благородство?

Някои имат маниери и лустро,
сякаш от друго са тесто,
други пък, по са недодялани,
и не така изваяни.

Дали Природата е дала знак,
че някой правен е с мерак,
и заслужава всичко по рождение,
пък друг ресурс е той за потребление?

А може ли нечий пък възход,
да е от добри условия, добър живот,
пък друг, дето нямал е късмет,
затуй да е отишъл за смет?

Някой внушава той респект,
говори властно, с авторитет,
сякаш роден е бил за власт,
пък други били са само за баласт.

Но как е стигнал той дотам,
как е бил школуван, аз не знам,
дали преди власт да е познал,
по пътя си нагоре той не е пълзял?

Ако обществото пирамида е, другари,
най горе и най долу са крайни гари,
между върха тесен и широката основа,
се помещават повечето хора.

И мнозина са и в двете роли,
някой и господар, и роб е, що да стори,
такава е структурата йерархична,
в цивилизацията човешка прозаична.

И тогаз извода какъв се пада,
дали някои са призвани за награда,
а други на тез е редно да направят път,
да служат, и с мечтите си да спрат?

Дори така да е, би имало проблем,
кой какъв е, как да разберем,
затуй дори да лъжем себе си сами,
по добре е от чуждите лъжи.