19 January 2026
Навън е тъмно, около мен е тихо, светлината в хола е приглушена, аз съм сам с котарака и се наслаждавам на чаша вино. Жена ми е на тетаралната постановка, на която отказах да я придружа, защото нещо в името и не ми хареса, но вече не помня името и. На постановката, де.
Чудя се дали щях изобщо да се наслаждавам на тази чаша вино, ако малко по рано следобяд канските волеви усилия, които положих на фитнес пътеката с цел да си влезна във формата, не се бяха увенчали с успех. Т.е. ако не бях успял да си избягам нормата от един час, а дропнал от изтощение и останал без дъх пораженчески се бях отказал 15, 20 или дори 30 минути преди края. Тогава психически бих се причислил към групата на таткото-шкембелия, размърдващ се за здраве на съседната пътека, а атлетичното ми по добро аз би отстъпило още по назад в мъглата. На тези, които се чудят защо изобщо се напъвам да пиша това, бих казал, че и малките камъчета могат да обърнат колата. Тази поговорка все ми се върти в главата от известно време.
В контекста на изтощението малките камъчета започват да бодат. Ако просто си тичаш изпълнен с енергия няма никакъв проблем и ти дори не тичаш, а направо летиш. Но ако вече изнемогваш на пътеката след примерно 40 минути крос много неща биха могли да се превърнат в малки камъчета. Например твърде силното озвучаване на залата с омразния ти американски рап. Или кудкудякането на някоя кифла, която гръмко се обяснява по телефона на друга подобна, как е минал сеансът и във фризьорския салон и между какви опции е избирала новата си прическа. Особено ако ти се страхуваш от оплешивяване. А може би пък отражението в прозореца на някой, който прави коремни преси, ако ти малко си увеличил размера на талията. Или някое друго визуално, звуково или вербално отражение на твоите слаби места. А може би евентуално цяла серия от такива “отражения”, които ти шепнат или дори крещят “Не можеш, откажи се, не ставаш, уморен си, седни си…” Разбира се, преувеличавам… Просто исках да кажа, колко важно е понякога да си дебелокож, игнорамус, гьонсурат. И да си “завършиш кроса” въпреки всичко. После и виното се услажда повече.
Още няма коментари. Бъдете пръв!