Книгата “Прекариатът – новата опасна класа” на Гай Стендинг предизвиква сериозен размисъл върху текущите глобални процеси на промяна на трудовия пазар и представлява особен интерес за политици, икономисти, синдикалисти и всички онези, загрижени за изграждането на едно по-справедливо общество.
Неолибералните политики и институционални преобразования промениха състава на съвременния трудов пазар, в който несигурната заетост се превърна в структурен елемент. Резултатът от този модел, прегърнат в различна степен от правителства от всякакъв цвят, е зараждането на глобалния прекариат – една нова класа, наброяваща милиони хора в света, лишени от всякаква трудова и житейска стабилност и сигурност, хора с краткосрочна или временна работа, с несигурен доход, без ясна трудова идентичност и перспективи за кариера, без трайна принадлежност към някаква професионална общност, без адекватни социални и икономически права, което ги поставя в неравностойно положение. Защо се разраства тази класа? Какъв е статусът на тези хора? Какви са страховете и тревогите им? Могат ли съществуващите модели и решения да отговорят на техните желания и надежди? Не предизвиква ли вече техният гняв политическа и социална нестабилност в обществото? Мнозина от тези хора могат да бъдат привлечени от популистки политици и неофашистки послания, както вече се наблюдава навсякъде в Европа, в САЩ и другаде. Точно това превръща прекариата в опасна класа.

Ето как британският икономист вижда класовата структура на обществото в условията на глобализация: На върха на пирамидата е плутокрацията или олигархията – шепа свръхбогати хора. Под тях е елитът – финансисти, банкери, които обслужват олигархията. Под тях е т.нар. “салариат” – хората с постоянни трудови договови, осигуровки, пенсии. Под салариата са т.нар. “технишънси” – комбинация от думите професионалист и техник. Това е армията от консултанти, високо платени, прескачащи от самолет на самолет. Под технишънсите са обикновените работници, но тази класа се свива постоянно. Под тях е прекариатът. Те обаче не са в основата на пирамидата. На самото дъно са лумпените – хората, които живеят на улицата.

Според Стендинг прекариатът е: Те нямат професионална идентичност и едновременно с това, това е първото поколение в историята, чието ниво на образование е по-високо от изискванията на работата, която тези хора очакват да получат. Това създава чувство на алиенация, което се влошава от това, че нямат възможност за социална мобилност. Чувстват се изхвърлени от обществото. Ето защо в България, Турция, Бразилия и много други страни сме свидетели на такива спонтанни протести срещу стария политически проект. Те са яростни, отхвърлят старата политика и в момента няма политическа партия или институция, която да им предложи усещане за бъдещето. Това създава нервна енергия и ярост, която се възприема от някои като анархия, но това не е толкова негативно.

Стендинг посъветва правителствата: Голямото предизвикателство пред политици и икономисти, социални работници, профсъюзи е да проявят въображение и да разработят нова система на разпределение.