Фейсбук свързва хората. В човешки кошер. Безспирното трептене и жужене в този кошер, невротизира и същевременно пристрастява индивида. Това фрагментира мисленето и разсейва вниманието.

Правилата и процесите в кошера, видими и невидими, явни и неявни, се определят според интересите и политиката на компанията, които едва ли кореспондират с публично афишираните и принципи. Въпреки доказаната вреда от подобен род свръзване, характеризиращо се с непрекъснат обмен на нискостойностна, дори заблуждаваща информация и просто спам, откъсването от мрежата при мнозина води до симтоми на абстиненция. Нещо повече, характерът на взаимоотношенията в човешкия кошер, атмосферата в него,  непрекъснатият поток от несъдържателна информация и дразнители моделира индивида по такъв начин, че той става част от този кошер, и сам започва да излъчва подобна информация към останалите. Така този кошер се самоподдържа и разраства.

Фейсбук обхваща огромна маса хора в своята мрежа, въпреки, че социалната и лична полза от тази мрежа е съмнителна, и обект на всевъзможни критики. Може би основната критика към социалната мрежа е, че тя се е превърнала в среда за всевъзможни политически и социални манипулации. Факт е, че Фейсбук представлява благоприятна среда за тролове и фалшиви новини, дирижирани от различни централи, които имат токсичен ефект върху живота и психическото състояние на хората. Понастоящем „хитът на деня“ във Фейсбук са така наречените чатботове, които представляват програми, които разговарят с хората, заблуждавайки ги, че са реален събеседник от плът и кръв. Те се използват най вече с рекламна цел(Crowd Marketing[1]), но съвсем не единствено за това. Известни са случаи ботове да се използват с цел да повлияват на дискусии и мнения, насаждайки омраза и разделение, както и да разводняват и обезкуражават дискусии чрез спам.

Другите обвинения към Фейсбук включват нарушаване на поверителността в Интернет и следене на хората в мрежата, тенденциозно подреждане на новините с манипулативна цел, автоматично лицево разпознаване, лоша работодателска етика, избягване на данъци, цензура, запис на лични данни,  неправомерно боравене с лични данни, допускане на фалшиви новини, както и участие в програмата на САЩ за шпионаж – PRISM.

Всеки един регистриран член, логващ се във Фейсбук заживява в една реалност, дирижирана от въпросната корпорация. Той предоставя себе си като обект за изследване, чийто реакции, дори и най незначителните, биват записвани и анализирани. Потребителят става обект на въздействия от страна на алгоритми, решаващи какво трябва да види(и как) и какво не. На базата на неговия психологически профил, действия и реакции, може да се презентира психологически въздействащо съдържание и така да се извършва емоционална и рационална манипулация, внушения, експерименти и провокации.

Оказва се също, че връзката между политическата култура и познания на даден индивид е в обратнопропорционална връзка с употребата на Фейсбук. Причината е, че Фейсбук е изпълнен с невярна, подвеждаща информация, в комуникацията стойностните теми се деградират до ниско ниво, обезсмислят и профанизират, като в крайна сметка интересите на потребителите се канализират в тривиални и безсъдържателни насоки.

Логиката на действие на Фейсбук не е по различна от тази на Гугъл и се състои от познатите три основни момента:

1. Събиране на информация

2. Профилиране

3. Микротаргетиране и манипулация

На база на горната логика Фейсбук също така решава кой какви новини да вижда в своя панел за новини. Ако някой публикува нещо, то не всеки от неговите приятели ще види публикацията сортирана на едно и също място в своя панел. Кой на кое място ще види дадена новина зависи от алгоритмите на Фейсбук. А те, разбира се, са тайна. 

Та индивидуалното сортиране на новините означава възможност за повлияване на възприемането и. Например сортирането на новината в индивидуалния панел между другите новини може да повлияе и върху начина по който даден индивид я възприема, според избрания от Фейсбук контекст. Възможностите за игра с всички параметри на платформата, тяхното настройване и бърникане, са безкрайни. И това няма да се промени, докато не се въведат някакви общоприети стандарти по които социалните мрежи да функционират, така както съществуват стандарти за редица други неща.

През 2017 година австралийски вестник излага вътрешни стратегически документи на Фейсбук, описващи в детайли възможността на компанията да установява кога нейните потребители-тийнейджъри се чувстват несигурни. Според доклада, чрез наблюдение на постовете, изображенията, вазимодействията и интернет активността на тези потребители в реално време, Фейсбук е в състояние да определи кога младите хора се чувстват стресирани, победени, претоварени, неспокойни, нервни, глупави, тъпи, безполезни и провалени. Въпреки, че Фейсбук твърди, че никога не е използвала тази информация с цел микротаргетиране на тийнейджърите, компанията не отрича, че би могла да го направи.

На базата на изнесеното можем да допуснем, че същата методика може да се приложи към всички възрастови и социални групи. И тогава остава само да се надяваме, че от Фейсбук ще бъдат така добри да не използват тази власт(защото това е точно власт) за свое собствено добро и в ущърб на потребителите си.

Или може би имаме и друга опция, за която трябва да се борим?

Доказано е, че Фейсбук извършва следене не само на своите членове, но и на тези, които нямат регистрация в социалната мрежа чрез следящи „бисквитки“(файлове, записващи се на компютъра на потребителя, съдържащи разнородна информация, свързана с неговата активност)  През Ноември 2015 г. Белгийският орган за защита на личните данни, позовавайки се на закони на Европейския Съюз нарежда на Фейсбук да преустанови следенето на лицата, които не са потребители на социалната мрежа, или да бъде готов да заплаща глоба от 250 000 британски паунда за всеки ден докато продължава незаконната практика. В резултат, вместо преустановяването на следящите „бисквитки“, Фейсбук забранява достъпа до мрежата си на всички на територията на Белгия, които нямат регистрация. Освен това Фейсбук подлага на критика това разпореждане в опит да защити практиката на следене дори и на нерегистрираните лица, тъй като според компанията тези следящи „бисквитки“ способствали за по висока степен на сигурност.

Известни са случаи, когато Фейсбук е експериментирал с поведението на своите потребители. На 3 Юли 2014 г. USA Today публикува, че неправителствената група за спазване на човешки права Electronic Privacy Information Center (EPIC) подава оплакване към американският антитръстов орган за защита на правата на потребителя Federal Trade Commission, че Фейсбук са нарушили закона, подлагайки членове на своята мрежа на изследване и експерименти свързани с емоциите, без да бъдат информирани и да им бъде искано съгласие. Става въпрос за случай през 2012 година, когато компанията е експериментирала с 689 000(шестотин осемдесет и девет хиляди) души, като е изследвала психологическото въздействие на позитивните и негативните постове върху индивида, с цел да установи, дали емоционалните състояния могат да са „заразни“, дали индивидите се повлияват от емоционалното състояние на хората, чийто постове четат онлайн. За целта тестовата група е била разделена на две части, като на първата от тях негативните постове в секцията за новини са били частично филтрирани, и така тази група е била изложена на повече позитивни постове. Аналогично, втората тестова група е била изложена на повече негативни постове. Резултатът е установил, че индивидите се повлияват от характера на постовете в секцията си за новини. Тяхното съдържание е повлияло на тестовите групи по очаквания начин, като индивидите, изложени на новини с позитивен характер са поствали предимно позитивни постове, докато обратно, другата група е поствала постове с предимно негативен характер.

Това се е случило сравнително отдавна. Едно десетилетие за информационната индустрия е цяла ера. Можем да се опитаме да добием представа за мащаба на тази дейност, като се замислим докъде са стигнали експериментите с човешкото съзнание в интернет за това време и до какво познание са довели. Като разбира се не забравяме, че експерименти като споменатия, дори и през 2012 година, вероятно са били само върха на айсберга.

Друг проект на компанията, обект на публична критика, е така нареченото „Селище на Върбите“(Willow Village), наричано още Zucktown(градът на Зук, по името на Марк  Зукърбърг) представляващо цял град за служителите на Фейсбук, собственост на корпорацията, в който тя диктува условията, културата и начина на живот, като по този начин, според някои опасения, нарушава гражданските права на жителите там. Окуражаването и понякога принуждаването на служителите да остават в тази контролирана и наблюдавана от компанията среда и в извънработно време също буди въпроси и съмнения относно коректността на подобни проекти и навява опасения от дистопичен характер. Капсулирането на служителите в такъв корпоративен микросвят, в който те едновременно работят и живеят, създава риск от това върху тях да бъде упражнявано явно и неявно въздействие, което да ги манипулира и моделира, като постепенно заличава индивидуалността им и ги превръща от хора и личности просто в човешки ресурс.

Фактът, че става въпрос за хомогенна в културен и социален аспект среда, в която всички жители работят за един единствен работодател, кара всеки свободолюбив индивид  да го полазят тръпки на отвращение.  Тоталната зависимост на всеки жител на селището от Корпорацията-Майка, както и огромните възможности за контролиране на средата от страна на тази корпорация навяват представи за социална лаборатория, в която хората са обект на разнообразни техники и стратегии.  Подобни селища не представляват естествена органична общност на свободни индивиди,  а приличат по скоро на витрини на контролираното от корпорациите общество, прелюдия към една дистопия.

Гугъл също развива подобно селище.

[1] Crowd Marketing – маркетингова техника, разчитаща на комуникацията като рекламен подход, вместо на традиционните начини на рекламиране. Това може да включва популяризирането на даден продукт или бранд чрез „препоръки“, пускане на слухове, приятелски съвети, „експертни“ мнения, споменаване на бранд в „непринуден“ разговор и т.н.