Има неща, които трябва да се казват иносказателно. Чудех се, дали това, което ще разкажа, е едно от тях. Дали тази история не трябва да остане в зоната на недомлъвките, намеците и дори направо в полето на мълчанието. Безспорно, комфортното решение се постига чрез творческите похвати, където истината удобно се прелива във фикцията, намеците, припознаването и в крайна сметка резултатът е кой каквото разбрал.

Но тогава липсва един важен момент.

Остротата на фактите. Истинските хора и имена. Това звънче в главата, което те събужда за реалността. Проблясъкът в съзнанието, че същото може да се случи и на теб.

Тук ще разкажа за фактите. Без лична интерпретация и осъждане.

Преди около три месеца усетих засилващи се болки в областта на рамото, бицепса и като цяло в горната част на дясната ръка. Не можех да установя причината. Болките бяха обездвижващи – намаляваха обхвата на движенията. След няколко дни почивка във фитнес залата се опитах да вдигна една сравнително лека гира за мен(12.5 кг), за да видя, дали нещата се оправят. Последва внезапна и остра болка в средата на бицепса, след която не можах да задържа ръката в сгънато положение. Последва разговор с ИИ и съвет да отида на лекар, за да се изключи наличието на по сериозна и дълготрайна травма, като например увреждане на сухожилие или пълно скъсване на дългата глава на бицепса.

Веднага се записах за лекарски преглед при ортопед в Аджъбадем. Прегледът бе платен, при доктор Добромир Миронов, специалист с над 27 години опит, с интерес към спортната травматология, както прочетох в Superdoc.bg.

По време на прегледа споделих всичко, свързано със състоянието, включително за острата болка при опита за вдигане на гирата и съмненията си за скъсан бицепс. Последва кратък мануален и повърхностен(според мен) преглед на ръката, без използването на никаква апаратура. След него доктор Миронов ме изпрати за рентгенова снимка. След като я разгледа, той постави диагнозата – “Синдром на ротаторния маншон на рамото”. Според него нямало индикации за скъсано суховилие или бицепс.

Петнадесет дни почивка и противовъзпалителни таблетки Аркоксия(или нейният еквивалент под друго име). Отдъхнах си с облекчение. Болките обаче продължиха и след седмица забелязах лека промяна във формата на бицепса. Беше се появила лека издатина или буца в горната част, така че бицепсът бе станал неравен.

Притесних се и реших да потърся второ лекарско мнение, тъй като не бях доволен от протичането на прегледа при доктор Миронов – беше ми се сторил кратък и повърхностен. Беше минала седмица след първия преглед и не исках да чакам повече, поради което си записах платен час директно за следващия ден при доктор Николай Черкезов, ортопед, в Първа градска болница.

При посещението споделих на доктора своите опасения относно бицепса и деформацията му. Прегледът мина подобно на първия. Отново без използването на апаратура, само с общ оглед на ръката. Успокоен бях, че малката деформация на бицепса е вероятно оток, който вече е почнал да минава. Отново си отдъхнах с облекчение и забравих за своите притеснения.

След още две седмици реших контролно да огледам ръката си, за да се уверя, че всичко вече е минало. Последва шок. При сгъване на ръката и стягане, мускулът ми се свиваше като топка към лакътя, докато в горната му част към рамото оставаше вдлъбнатина. Ръката напомняше на Попай – известният на мнозина анимационен герой. Всъщност това е и тривиалното название на това състояние – “Синдром на Попай”, който представлява скъсване на дългата глава на бицепса.

Следващият преглед при поредния лекар – доктор Герчев, в Болницата по ортопедия в Горна Баня, бе извършен с ехограф. Ехографът показа нарушена структура на бицепса. Лекарят изрази недоумение от действията на предишните лекари, тъй като при наличие на подобни оплаквания и индикации следва да се изключат по сериозните състояния като скъсване на бицепс, защото при тях времето е от изключително значение за степента на възстановяването. Заради това прегледът с ехограф е незаменим. Напомням, че вместо ехограф, при първия преглед доктор Миронов бе назначил рентгенова снимка, която няма как да установи скъсване на бицепс, тъй като не може да визуализира меките тъкани. При следващия преглед доктор Черкезов също не сметна за необходимо да прибегне до ехограф.

За съжаление необходимостта от ехографски преглед при състояния, подобни на моето, за мен стана ясна едва след третия преглед. Дотогава аз просто се доверявах на лекарите и авторитетите.

Впоследствие диагнозата окончателно се изясни – пълно скъсване на дългата глава на бицепса. Хронично скъсване, да бъдем точни, което означава, че от началото на травмата са били минали поне два месеца. А това пък означава настъпили необратими процеси в положението на бицепса, сраствания, атрофия и скъсяване. Поради това налагащата се хирургична интервенция е по сложна и с по малък успех във функционален и визуален план. Тези негативи и трайни последствия можеха да бъдат избегнати или силно смекчени, ако доктор Миронов и доктор Черкезов бяха използвали ехограф.

Бях прехвърлен при доктор Церовски, който щеше да извърши операцията. Той ми обясни всичко, като ме успокои, че формата на бицепса до голяма степен ще бъде възстановена, макар и вероятно не изцяло.

Последваха предоперативни изследвания. Последният преглед бе при кардиолог. Той премина, меко казано, странно и смущаващо. Името на лекарката не ми е известно, понеже предоперативната документация не се съхранява при мен.

След като влезнах в кабинета и поздравих възрастната лекарка с “Добър ден” в отговор чух “Ще ви убия.” Помислих, че е някаква шега и усмихнат попитах какво съм направил, за да иска подобно нещо. Жената просто повтори съвсем спокойно “Ще ви убия.”, след което ми зададе обичайните въпроси, свързани с прегледа. Между общите приказки, на които съм се спрял по подробно един-два поста по назад, тя спомена, че е преболедувала от рак.

В края на прегледа докторката се вгледа в ренгеновата снимка, направена малко преди това, и която вървеше с досието на прегледите ми. Каза, че ще иска нова снимка на целия гръден кош, защото на текущата снимка имало нещо, което не знаела какво е. Посочи ми някакво немалко петно. Приличаше на буца. Можело да е всичко, злокачествен тумор, доброкачествен, киста… Но вече било късно рентгеновата снимка да се направи същия ден, затова трябвало да изчакам до Понеделник(деня на операцията).

Не можех да си представя през целия уикенд да се терзая в неизвестност дали имам рак или кой знае какво, дали ще има или няма да има операция и т.н. затова, когато връчих папката с предоперативните прегледи на старшата сестра веднага споменах за казаното ми от кардиоложката. Сестрата взе папката и каза да почакам, да я покаже на лекуващия лекар.

След малко ме повика усмихната и каза, че лекарят щял да ми обясни. Той тъкмо излизаше от кабинета си и на вратата ми каза усмихат да не се притеснявам, защото тази “буца” била нормална част от костната анатомия – по точно от ключицата, ако не ме лъже паметта. Старшата сестра каза през смях, че кардиоложката все пак била твърде възрастна и просто си била такава. Отначало и аз се усмихнах от облекчение, но после, на път към дома реших, че няма причина за смях.

Казаха, че операцията е минала успешно. За съжаление формата на мускула не се промени изобщо и е точно такава, каквото си беше и преди операцията. Като на Попай.
Дегенеративните процеси били напреднали за тези два месеца и нямало как да се направи друго. Трябвало е по рано да се реагира.

Сигурно. И все пак, след цялата тази история, едва ли ще вярвам на който и да е лекар, както преди.

п.п. въпросната история е представна съвсем накратко и схематично, много от подробностите и детайлите, с които бе изпъстрена, са спестени в това изложение, тъй като целта му бе да се представят само явните факти, без интерпретация и насочване.