Живеем в свят, в който техноелитите залагат на кастово човечество, където най многобройната каста ще се състои от лишени от съзнание и автономия човешки същества, или по точно казано, хора редуцирани до биороботи. Мъждукащото съзнание на тези хора ще бъде напълно програмируемо и няма да бъде пречка, а предпоставка за реализирането на маниакалните визии на тези елити за технологична експанзия и концентрация на власт и могъщество.

За свеждането на хората до това жалко подчовешко състояние днес се води до голяма степен подмолна, но същевременно тотална война. В тази война оръжието, на което технократите разчитат, са методите за контрол, програмиране, насочване и деградация на съзнанието. Психологията и социологията, в съюз с информационните науки, се превръщат в средство не за усъвършенстване на човека, а в оръжие за неговото поробване. Тъй като в този блог многократно е ставало дума за това и методиката за повлияване и програмиране на съзнанието е разглеждана в други постове, за да избегна досадните за някои повторения, само ще спомена, че става въпрос за похвати, които основно могат да се сведат до три категории: Кондициониране(внушение), Когнитивен дисонанс(създай проблем, предложи решение) и Троянски кон(вкарай нещо нежелано в живота и съзнанието, маскирано или комбинирано с нещо желано). Конкретните техники и методи, които спадат към тези категории, са безбройни.

Днес хората са подложени на всевъзможно профилиране и информационно “облъчване” във виртуалната и реалната среда, на база на това профилиране. Целта е конформизъм, подчинение, живот и съзнание според кастовата принадлежност. За повечето хора това означава възпроизводство и бачкане. Живот, в който индивида е сведен до “добиче”, обслужващо “сиситемата” и нищо повече. Той трябва да пасне в шаблона, наречен “обикновен човек”, който шаблон елиминира всяка свободна воля и стремеж към пълноценност. За системата естественият човешки стремеж към растеж, пълноценност и развитие води до намалена ефективност, понижено КПД и най вече системен риск.

Неслучайно, днес пропагандата срещу свободната воля е по силна отвсякога. Тя има наукообразна форма и се представя като “факти” и научни открития, с цел да представи съзнанието и свободната воля за илюзия. Те трябва да се заместят с концепцията на детерминизма, която твърди, че всичко е предпоределено, а съзнанието е илюзия, която “припознава” резултатите от детерминистичните процеси в мозъка за свободна воля. Ако една такава нагласа бъде възприета от индивида, той неминуемо ще стане пасивен, апатичен и инертен. Нагласата му ще е тъждествена на религиозното отношение към случващото се в живота, чийто плод са примирителните фрази “Както Бог е рекъл” и “Така е било писано”. “Живецът”, амбицията, бунтарството, смисълът, вдъхновението и волята ще напуснат този индивид и той ще стане пасивната и подчинена човешка биоединица, за която системата мечтае.

В такъв свят науката просто ще замести Бога, като обект на човешката вяра, въпреки, че науката не предполага вяра, а убеждение. Но докато концепцията за Бог представлява олицетворение на Абсолюта, непознаваемостта, безкрайността и единството на Вселената, науката представлява единствено човешката крайност, ограничеността и непълнотата на Разума, който не може да побере Вселената в себе си, но претендира за това. Затова не само “сънят на разума ражда кошмари”, но и бълнуванията на разума създават дори повече от същото.

Това обаче не е спряло технократите в техния унищожителен поход срещу Духа и Свободата, в опит да натикат самия живот в прокрустовото ложе на собствената си материалистична парадигма и ограничени разбирания, сведени до формули. Човекът също лежи в това прокрустово ложе, където от него постепенно се отрязва всичко, което стърчи и пречи той да бъде строителното блокче в налудничавия технократски строеж, обречен на сгромолясване.

Инструментите за рязане – това са методиките, за които се спомена по горе. Корпорациите определят нашата информационна среда, калибрирана според нашите особености и техните планове за нас в рамките на социалния им проект. Тези корпорации решават не само какво да видим в интернет, какво да ни бъде препоръчано, какво да намерим и т.н. но и какво да работим, колко пари да печелим, как да живеем. А неподатливите и несъгласните “варвари” могат да се сърдят само на “лошия си късмет”. Те подлежат на маргинализация и деградация, засега не толкова чрез открити репресии, колкото чрез информационни и психологически въздействия, както и дискриминация и очерняне.

Как да се устои на програмиращите съзнанието въздействия, които вече атакуват директно подсъзнанието, в опит да запечатат там своите програми, имащи за цел подмолно да променят индивида и живота му? С всеки ден те стават все по софистицирани, масови и същевременно все по коварни, прикрити и неразпознаваеми. Изглежда невъзможно непрекъснато да “бдим” за това кой каква “муха” може да ни пусне в главата. Безспорно, това би ни изтощило, подлудило и съсипало. Затова има ли изобщо какво да се направи пред натежаващата тоталност на неявните и явни атаки спрямо съзнанието?

Отговорът изглежда прост като насока, но може би по труден като изпълнение. Той се състои в това, да познаваме себе си. Да можем да проследим произхода на нашите желания, на нашите стремежи. Да можем да разграничим в себе си и извън себе си истината от фалша и илюзията. Да се усещаме свързани с Безкрайността и Вечността, вместо като организъм, функция на своите биологични алгоритми, програми и гени. Да се усещаме като проявление на Духа в материална форма, вместо като биологични калкулатори, мускули и кости. Да почувстваме, че “сме”. Да можем да кажем “Аз съм” и това да ни извиси. Тогава всички трикове и въздействия ще бъдат просто жалък шум, непровокиращ нищо в нас, освен презрителна усмивка.

Духът стои над материята. Духът стои и над Ума. Той е източник на сила и воля. Каквото и да преживяваме в даден момент, Духът е спокоен така, както водата е спокойна в дълбините, независимо от това каква буря се развихря на повърхността на морето.

Въздействията, на които сме подложени днес се прицелват в ума, те се стремят да повлияят механизмите и програмите на ума, на база на познанията за неговото функциониране. Но Духът стои над ума и той може да му влияе много по силно, отколкото който и да е психологически трик. Той може да неутрализира всяка диверсия към ума, стига да вярваме в това и да имаме съзнание за истинската си духовна природа. Ако според някои тонът ми вече е навлезнал в проповедническата зона, уточнявам, че не става въпрос за религия или сектантство, а за познаване и усещане на себе си и допускане на по дълбоки аспекти и взаимовръзки в реалността, които материалистичната и ограничена научна парадигма отрича, защото не може да ги изследва на предметното си стъкло. Поради което игнорира и техните проявления в живота.

Всеки, който се интересува, може да намери примери за невероятните и дори невъзможни постижения на човешкия Дух във всички области на живота, както и да се информира за редица официално документирани феномени, парадокси и аномалии, за които науката няма обяснение.

Древните духовни учения и дисциплини съдържат истините от далечното минало, които случайно или нарочно са забравени днес, в епохата на произволната експанзия на ума. Умът, който откъснат от Духа, става инструмент на някои базови биологични алгоритми, какъвто е стремежът към неограничена и абсолютна власт и контрол. Въпросният, хипертрофиран от ума стремеж, е и причина за настоящата война за съзнанието.